понеделник, 19 март 2018 г.

„Речи против Катилина“ от Амели Нотомб или как да се отървем от досадния съсед

„Ясно е, че цяла армия философи го бяха разбрали преди мен, но чуждата мъдрост не служи за нищо. Когато ни връхлита циклон, война, несправедливост, любов, болест, съсед, винаги сме сами като новородени сираци.“

„Речи против Катилина“ (ИК. „Колибри“, 2017) определено не е подходяща за първа среща с Амели Нотомб, но за феновете на авторката удоволствието е гарантирано. Белгийската писателка е майсторка на шантавите сюжети и неочакваните обрати, а този роман определено не прави изключение от останалите й.

Заглавието може би ви е познато от прословутите речи на Цицерон против Катилина, в които той задава въпроса: „До кога най-сетне, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?“. Със сигурност това се пита и протагонистът на книгата – Емил.

Емил и Жулиет се местят в къща на спокойно място, изолирана насред гората, където планират да прекарат старините си. Или както те я наричат – Къщата. Но дори и на най-отдалеченото място пак може да се намери натрапник. Лекарят Паламед Бернарден, техният съсед, идва да им се представи още на първия ден. Дотук нищо лошо, нали? Господин Бернарден обаче си служи единствено с едносрични думи като „да“ и „не“, а понякога дори не намира за нужно да отговаря. Доброто възпитание на двамата съпрузи ги задължава да поддържат разговор с госта си, който бързо се превръща в монолог от тяхна страна. След два мъчителни часа съседът си тръгва и двамата най-накрая си отдъхват.

 Кой обаче да очаква, че Паламед Бернарден ще дойде отново на следващия ден, точно в четири часа следобед и ще остане точно два часа? Досадният и неразговорлив съсед започва да ги посещава всеки ден в един и същи час и нито Емил, нито Жулиет знаят каква е причината. С времето двойката започва да измисля всякакви начини да се отърве от натрапника, но нито един от тях не проработва, а г-н Бернарден става все по-нахален и агресивен.

„Но в края на краищата победител бе той. Тук не бе нужно да си интелигентен, нито фин, чувството за хумор не служеше за нищо, ерудицията също. За да победиш, бе важно да си по-тежък, по-неподвижен, по-тягостен, по-неучтив, по-празен.“

С характерното си чувство за хумор и способост да създава шантави сюжети, белгийската писателка превръща една миролюбива и възпитана двойка пенсионери в обсебени от това да се отърват от досадния си съсед хора. В стремежа си да постигнат целта си, двамата са готови на крайности.

„Светлината подпомага жалката комедия на благоприличието, мракът свежда човека до разрушителния му гняв.“

Но кой ли няма досадни и невъзпитани, понякога дори агресивни, съседи? И не е ли това най-нормалното нещо?
В „Речи против Катилина“ Амели Нотомб  си играе с клишетата и простотата на думите. От най-обикновените случки от бита отново успява да създаде една много абсурдна, но в същото време изключително забавна история с неочакван и ужасяващ обрат.


Дени                            


Няма коментари:

Публикуване на коментар