Преди време ви представихме първата част на един доста интересен разговор с Христо Блажев за страстта към книгите, четенето сред младите и още една важна тема – българските автори. А ето го и продължението...(Ако сте изпуснали първата част може да я видите тук)
Текстът е публикуван първо в Малък училищен вестник - 164. ГПИЕ "Мигел де Сервантес".
Наричаш себе си
книгофреник. Има ли обаче книги, които не четеш? Може ли четенето да бъде
опасно, ако човек не си подбира добре нигите?
Чак опасно не, но да си загубиш времето – да,
разбира се. От друга страна, ако в крехка възраст тикаш на детето религиозни
или езотерични книги, има голяма вероятност да нанесеш ментални поражения,
които никакви факти и доказателства после няма да могат да оборят. Всеки има
право на вкус, дори лош – но не и да претендира, че той има стойност, само
защото си е негов J
Каква за теб
трябва да бъде истински стойностната книга?
Винаги се стремя да обръщам вниманието към
нехудожествените книги, защото са изключително важни, само с емоции не се
живее. Исторически, научни, рационални книги – у нас излизат малко, но важни
автори, които си заслужават четенето. Ето, тази година ще издам една наистина
стойностна книга, за която се боря от 4-5 години – „Бог не е велик” на
Кристофър Хичънс, очаквам големи сеири от религиозниците покрай нея.
В блога си имаш
1000 ревюта. Мислил ли си някога ти да напишеш книга?
Всъщност към днешна дата ревютата са около 1600, все
пак осем години са си това. Мисля, разбира се, но по-скоро интересът ми е към
нещо нехудожествено, не мисля, че мога да напиша хубав роман – за съжаление
повечето от издаващите също не могат, но това не им пречи.
Често
българските автори биват подценявани. Смяташ ли, че това е основателно?
На думи да, но статистиките са на обратното мнение –
българските автори безусловно окупират всяка достоверна класация за продажби.
Разбира се, тук не говорим само за художествени текстове, макар че Захари Карабашлиев
и Милен Русков са в челото за миналата година, а и за всякакви нехудожествени
книги за туризъм, история, книгите на влогъри и прочие. Смятам, че имаме и
прекрасни писатели, и чудесни книги по темите, които вълнуват нас, българите,
тук и сега.
Мислил ли си
някога да се осъществиш в чужбина и ,ако да, какво те кара да останеш в
България?
Не, нито за миг, вадя си хляба с българския език и
умението ми – и ненаситното желание – да го ползвам. Безсмислено е да искам да
ида другаде.
Кои са петте заглавията, оставили
траен отпечатък върху теб?
Любим
въпрос с много труден отговор. Но ще подбера смело „Свят, населен с демони” и
„Сенките на забравените прадеди” на Карл Сейгън, „Делюзията Бог” и
„Най-великото шоу на Земята” на Ричард Докинс, „Кривата на щастието” на Иво
Иванов, „Псевдонауката” на Бен Голдейкър, „Доброжелателните” на Джонатан Лител…
и още много J
Няма коментари:
Публикуване на коментар