петък, 27 април 2018 г.

Изстрадалият гений на естетическия индивидуализъм


На тази дата (27. 04) се навършват 152 години от рождението на Пенчо Славейков - българин, който единствено смъртта разделя от Нобелова награда по литература за поемата му ,,Кървава песен".


По принцип поезията никога не ми е била толкова присърце, може би не съм можела да я разбера, но произведенията на поета определено ми влязоха под кожата и успях да ги почувствам. Толкова много, че Славейков ми стана любимият писател от училищната програма (и любим поет въобще). Не знам дали е заради философията му, изпълваща органите,или стегнатия изказ, изграждащ скелета на стиховете му. А може би силният дух, издигащ персоната му до такава висота, вдъхва толкова интересен живот на поезията му. Не знам, но ако има едно нещо, в което да съм абсолютно сигурна, то това е, че никога не съм чувствала друг поет толкова близък. Неговата философия е и моя философия. Той изказва моите мисли по начин, по който аз не бих могла и в най смелите си представи.



БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

ПОДМЯТА ГО НАСАМ-НАТАМ -

В БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

БЕЗУМНО ТОЙ СЕ ХВЪРЛИ САМ.

В БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

ДЕ ТОЙ ЩЕ СПРЕ? НА КОЙ ЛИ БРЯГ...

В БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

ТЕЖКО НА ТРЪГНАЛИЙ БЕЗ СТЯГ.



***



ВИЯТ СЕ ОБЛАЦИ ЧЕРНИ,

ВИХРЕНА БУРЯ СЕ КАНИ;

КАТО ЧЕ В МИСЛИ ЧЕМЕРНИ

МРЪЩАТ СЕ ТЪМНИ БАЛКАНИ.

ПО-СКОРО ШЕМЕТНИ БУРИ,

ПО-СКОРО, ВИХРИ НЕСВЯСНИ!...

БУРА НА МРАК КРАЙ ДА ТУРИ,

БУРА ДУША ДА ИЗЯСНИ.



***



О, ИМА ТИХ ВЪЛШЕБЕН КРАЙ

И НИКОЙ ГО НЕ ЗНАЙ,

КЪДЕ Е ТОЙ -

ВЪЛШЕБЕН КРАЙ НА ОТДИХ И ПОКОЙ.

КЪДЕ Е ТОЙ?

ЖИВЕЙ, ЛЮБИ, СТРАДАЙ,

НАДЕЙ СЕ И ЖЕЛАЙ -

ДОСТИГА ТАМ

ТОЗ, НА КОГОТО ВО СЪРЦЕТО ПЛАМ

ГОРИ ЗА ТАМ, -

ТОЗ, КОЙТО ЛЮБИ, СТРАДА И ЖИВЕЙ,

ТОЗ, КОЙТО КАТО МЕН ЗА ТОЯ КРАЙ КOПНЕЙ.



***



ВЪРВИМЕ НИЙ САМОТНИ НА СВЕТЪТ,

ЗВЕЗДИ СВЕТОВНИ, ВСЯКА СВОЯ ПЪТ;

ЕДИН ЗА ДРУГИ В ТАЙНА ЖЕЛБА КРЕЕМ,

ЕДИН ЗА ДРУГ — И ОТЧУЖДЕНИ ГРЕЕМ:



ТИ С ДИВНОТО ВЪЛШЕБСТВО НА ПЛЪТТА,

АЗ С ВИСШИЙ БЯС ДУШЕВЕН — ГОРДОСТТА.

СВЕТЪТ НИ ГЛЕДА В НЯМО ИЗУМЛЕНЕ —

И СЕ ЧУЖДИ ОТ ТЕБЕ И ОТ МЕНЕ.



И НИЙ ВЪРВИМ САМОТНИ НА СВЕТЪТ.

ДАНО НЕ СЕ ПРИСРЕЩНЕМ НЯКОЙ ПЪТ!

СЪЕДИНЕНИ, НИЙ ЩЕ УГАСНЕЕМ...

ЗА НАС САМОТНОСТ ТРЯБА — ЗА ДА ГРЕЕМ.



***



ВО СТАИЧКАТА ПРЪСКА АРОМАТ

ОСТАВЕНА ОТ ТЕБЕ КИТКА ЦВЕТЕ,

ТОЗ АРОМАТ ДУШАТА МИ В МЕЧТИ

ПРИ ТЕБ УНАСЯ, СВИДНО МОЕ ДЕТЕ.



И ВИЖДАМ ТЕ УНЕСЕНА В МЕЧТИ

ЗА МЕН, ПОДПРЯЛА ЧЕЛО НА РЪЦЕТЕ...

ВО СТАИЧКАТА ПРЪСКА АРОМАТ

ОТ ТЕБ ОСТАВЕНАТА КИТКА ЦВЕТЕ.




- Ивана 

сряда, 25 април 2018 г.

Христо Блажев – Аз вярвам, че днешните млади не четат само ясно определяни като „тийн” книги



По повод  Световния ден на книгата преди броени дни отново възниква въпросът за четенето сред младите. За страстта към книгите, най-популярните жанрове и заглавия и още нещо поговорихме с най-известният професионален читател у нас.


Разкажи ни малко повече за себе си и за това с какво точно се занимаваш.
Здравейте, казвам се Христо Блажев и понастоящем съм зам.-главен редактор на най-голямото издателство у нас – „Сиела”. Същевременно съм съсобственик на малко издателство за откачени книги – „Deja Book, списвам най-големия книжен блог у нас – „Книголандия”, администрирам най-активната фейсбук група за книги „Какво четеш…” и още всякакви такива измишльотини.

Кое те запали по четенето и как реши, че точно работата с книги е твоето призвание?
Чета ненаситно от малък (звучи като някакъв проблем, знам), но никога не съм предполагал, че ще издавам книги като професия и призвание. Но няколко месеца след като създадох блога си, получих предложение за работа от едно от големите издателства у нас – „Изток-Запад”. И след около година работа на две места окончателно разбрах с какво искам да се занимавам до края на живота ми.

Твой е най-големият и четен книжен блог в България – Книголандия. Как ти дойде идеята за създаването му?
Беше една скучна есенна вечер, не се шегувам. Имах блог, в който пишех всякакви глупости (че за какво са иначе блоговете?!) и една вечер просто реших, че няма да е лошо да пренеса все повече увеличаващите се текстове за книги в отделен сайт, за да има ред. И това се оказа повече от добра идея.

Много често се водят дискусии за това дали младите четат, или не. Какво е твоето мнение по темата?
Четат, разбира се, просто не четат това, което мрънкащите искат – книгите от тяхната младост J Всяко поколение има своите книги и право на лош вкус – като „Здрач”, да речем. Ние имахме други глупави книги, по които се прехласвахме, пък нашите родители са имали соц-измишльотини като „Синът на полка” и прочие. Но безразборното четене в младите години е нужно, за да има на какво да се стъпи, докато си изясниш какво искаш от живота и от книгите, което е равно по важност.

Кои жанрове са най-популярни сред тийнейджърите днес?
Ясно е, че романтиката, примесена с паранормални същества, продължава да е водеща. Точни примери не мога да дам, защото подозирам, че ще поискам да си прегриза вените, ако прочета някоя от книгите с кичозни корици, които оглавяват класациите. За щастие, има и чудесни автори на тийн книги, които се отличават сред тая масовка – мога да отлича Патрик Нес например, а тия дни точно ще издаваме и една изчанчена книга с доста мръсен език – „Джунглата на скакалците” на Андрю Смит, определено трябва да бъде крита от родителите.

Като професионален читател имаш наблюдения върху новите попълнения на книжния пазар. Кои нови заглавия, които са ти направили впечатление, би препоръчал на младите читатели?
Аз вярвам, че днешните млади не четат само ясно определяни като „тийн” книги. Затова ще си позволя да препоръчам книги, които си заслужават сами по себе си: „Хартиената менажерия” на Кен Лиу, „Седем кратки беседи по физика” на Карло Ровели, „Еволюция на всичко” на Мат Ридли, „Астрофизика за заети хора” на Нийл Деграс Тайсън и др.


Следва продължение...    

      

понеделник, 23 април 2018 г.

„Зимно пътуване“ от Амели Нотомб или как любовта става взривоопасна

Отскоро се присъединих към фенклуба на Амели Нотомб, въпреки че засега съм прочела едва няколко от книгите й. Наскоро писах и за „Хигиена на убиеца“ и „Речи против Катилина.“
 „Зимно пътуване“ (ИК „Колибри“, 2011) се оказа четвъртата и, за съжаление, останах малко разочарована, тъй като определено е от по-слабите й творби.
В същото време обаче езикът и стилът на белгийската писателка отново правят впечатление и, както всяка нейна книга, и тази се чете на един дъх и неусетно.

Сюжетът, както може би хората от вас, които са запознати с авторката, се досещат, е доста странен. В рамките на 100 страници Амели Нотомб разказва на историята на едно влюбване, довело до катастрофа. Или по-скоро атентат. Буквално. Но това не е една история за нещастна любов. Или поне не точно.

„Като всички останали и аз се нервирам, когато ме претърсват по летищата. Досега не се е случвало да не предизвикам прословутото бипкане и мъжки ръце да не ме опипат от глава до пети. Веднъж не се стърпях и казах: „Наистина ли смятате, че искам да взривя самолета?”

Главният герой – Зоил, носещ името за небезизвестния Омиров критик, се влюбва в красивата Астролаб. Самата Астролаб също обича Зоил, но и не може да се отдели от своята приятелка Алиенор – изключително талантлива, но и умствено изостанала писателка, за която Астролаб се грижи. Неконсумираната любов между двамата довежда до една цялостна омраза към Вселената и желание за разруха.

Историята сама по себе си е доста банална и определено е от по–слабите романи на Нотомб. Това, заради което казвам, че си заслужава да се прочете, е интересният изказ на авторката. Езикът в книгата не е сложен, чете се леко, но в същото време думите на Нотомб те подмятат от една идея в друга. Навсякъде, понякога скрита, друг път – не, присъства и иронията и, макар това да е книга, която се чете доста леко, в почти всяка страница читателят може да намери нещо, което да го накара да се замисли.

– Дени                                     

сряда, 18 април 2018 г.

„Хълбоци и пеперуди“ от Рене Карабаш – по географията на чувствата

               да обичаш
               без да си докосвал
               е като да гледаш изгрева
               от отсрещния прозорец

               очите запомнят
               отвътре навън
               с кожата е друго

Стиховете на Рене Карабаш са различни. Което в случая е нещо хубаво. „Хълбоци и пеперуди“ (ИК „Жанет 45“,2015) е една много проста, красива и нежна, същевременно силно емоционална стихосбирка. Носи едно чувство за уединеност, читателят се чувства единствен.

Рене Карабаш обръща душата „с хастара навън“,  думите й влизат дълбоко под кожата. Географии и симетрия се преплитат, за да отмерят разстоянието между двама души и да изградят една много интересна представа за света, и за това , че не е нужно да сме „щастливи само на хартия“, можем дори да „отмерим щастието в лъжица за кафе“ и да ни е достатъчно.

Не мога да говоря много за тази стихосбирка, затова ще включа тук стиховете, които ми направиха най-силно впечатление.

             попитах я
             как умират птиците

             тя разпери криле
             усмихна се и скочи
             последвах я
             но не разтворих моите

             все някой трябваше
             да отговори на въпроса
           
                      ***
             нищо че пътуваме
             в обратни посоки
             чакай ме
             когато дойда
             ще вържа облаците
             с конец за комина ти
             ще ги пускам на паша
             из сините полета
             те ще плюят
             топъл дъжд
             с който да поливаш
             градината ми

             земята е кръгла
             все някъде
             ще се намерим

                      ***
             в чуждата нива
             очите на сеяча
             са градушка
             която всяка буря
             премълчава

                      ***

            днес ми е ден за изчезване
            липсвам
            като снимка от албум
            ден от календара
            стих който свършва
            тук

                      ***
            бродерии от
            крехки ластари
            са шевовете по тялото ми

            здравата кожа е слог
            търпеливо причакващ
            орача в браздата

            там където е шито
            пак ще се шие

                     ***

             когато всички спят
             събличам тялото
             обръщам душата
             с хастара навън
             пера от опакото
             да не избелее
             като обесените
             на простора сенки

             мръсната вода
             изтича
             между пръстите
             и клепачите

                                               – Дени

понеделник, 2 април 2018 г.

,,Софийски магьосници" от Мартин Колев или една друга София, някак си вълшебна...

Популярна като ,,българската версия на Хари Потър“, книгата ,,Софийски магьосници“ (изд. Сиела, 2017) излезе тъкмо навреме, за да ни покаже как един магьосник зорник се възмущава от билетчето за градски транспорт, което вече е 1,60 лв (и обичайната магическа битка между доброто и злото, разбира се. Да не си помислите, че цялата книга е за един маг, тюхкащ се за цената на билетчето ха–ха).

,,Билетчето на Свилен беше от последната партида, произведена в София. За съжаление, тогавашните билетчета доста се различаваха от сегашните и приличаха на изрязани от първолак с ножичка. На билетчето с червено мастило пишеше СД ,,ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ", последвано от цена, която сега звучеше като шега - 4 стотинки. Все пак при по-податливите на внушение контрольори номерът минаваше, защото хартията беше напръскана с миражна есенция. За останалите Свилен си имаше допълнителни заклинания.“

Абе, най-добре е да хване магическия трамвай номер 32. Не сте чували за такъв трамвай ли? А за ,,Шестото кьоше“? А стига бе, а улица  ,,Лъжовна“? Май не познавате много добре София... Добре, че е Мартин Колев да ни покаже една друга София - тази на тайните улички, горна и долна София, земна София, пълна със заклинания, пречещи на хората да виждат магическата й страна и другите особености, които не можете да разпознаете, освен ако не сте магове (или не прочетете книгата).

Това е от онези книги, в които леко се зачиташ и още преди да си се осъзнал, си ги преполовил. Изключително развлекателна, много забавна, интересна. Това, което не ми хареса, беше, че нещата се случваха леко претупано - някак си по една случайност доброто намираше пряк път до победата, а пък героите можеха да са една идейка по-развити, но като цяло останах изключително доволна. Все пак това е дебютният роман на автора, а вече успя да ме накара да чакам с нетърпение неговите нови книги, което ми напомня, че съвсем скоро излиза и ,,Софийски магьосници 2 - В сърцето на Странджа“.

В началото заглавието изобщо не ме грабна и мислех, че ще е някакво жалко подобие на любимия ни магьосник с белег от светкавица на челото, но напълно сгреших. Книгата е страхотна, а идеята магията да се случва на толкова познато място е велика. Много готино ми стана, докато четях че маговете минават през моята улица или се сражават на място, което посещавам редовно (разбира се, преди това са направени куп заклинания, за да не могат обикновени хора като нас да ги видят). В тази книга определено София оживя пред очите ми, докато четях, но в една друга светлина, някак си вълшебна...

                                - Ивана