да обичаш
без да си докосвал
е като да гледаш изгрева
от отсрещния прозорец
очите запомнят
отвътре навън
с кожата е друго
Стиховете на Рене Карабаш са различни. Което в случая е нещо хубаво. „Хълбоци и пеперуди“ (ИК „Жанет 45“,2015) е една много проста, красива и нежна, същевременно силно емоционална стихосбирка. Носи едно чувство за уединеност, читателят се чувства единствен.
Рене Карабаш обръща душата „с хастара навън“, думите й влизат дълбоко под кожата. Географии и симетрия се преплитат, за да отмерят разстоянието между двама души и да изградят една много интересна представа за света, и за това , че не е нужно да сме „щастливи само на хартия“, можем дори да „отмерим щастието в лъжица за кафе“ и да ни е достатъчно.
Не мога да говоря много за тази стихосбирка, затова ще включа тук стиховете, които ми направиха най-силно впечатление.
попитах я
как умират птиците
тя разпери криле
усмихна се и скочи
последвах я
но не разтворих моите
все някой трябваше
да отговори на въпроса
***
нищо че пътуваме
в обратни посоки
чакай ме
когато дойда
ще вържа облаците
с конец за комина ти
ще ги пускам на паша
из сините полета
те ще плюят
топъл дъжд
с който да поливаш
градината ми
земята е кръгла
все някъде
ще се намерим
***
в чуждата нива
очите на сеяча
са градушка
която всяка буря
премълчава
***
днес ми е ден за изчезване
липсвам
като снимка от албум
ден от календара
стих който свършва
тук
***
бродерии от
крехки ластари
са шевовете по тялото ми
здравата кожа е слог
търпеливо причакващ
орача в браздата
там където е шито
пак ще се шие
***
когато всички спят
събличам тялото
обръщам душата
с хастара навън
пера от опакото
да не избелее
като обесените
на простора сенки
мръсната вода
изтича
между пръстите
и клепачите
– Дени
Няма коментари:
Публикуване на коментар