петък, 27 април 2018 г.

Изстрадалият гений на естетическия индивидуализъм


На тази дата (27. 04) се навършват 152 години от рождението на Пенчо Славейков - българин, който единствено смъртта разделя от Нобелова награда по литература за поемата му ,,Кървава песен".


По принцип поезията никога не ми е била толкова присърце, може би не съм можела да я разбера, но произведенията на поета определено ми влязоха под кожата и успях да ги почувствам. Толкова много, че Славейков ми стана любимият писател от училищната програма (и любим поет въобще). Не знам дали е заради философията му, изпълваща органите,или стегнатия изказ, изграждащ скелета на стиховете му. А може би силният дух, издигащ персоната му до такава висота, вдъхва толкова интересен живот на поезията му. Не знам, но ако има едно нещо, в което да съм абсолютно сигурна, то това е, че никога не съм чувствала друг поет толкова близък. Неговата философия е и моя философия. Той изказва моите мисли по начин, по който аз не бих могла и в най смелите си представи.



БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

ПОДМЯТА ГО НАСАМ-НАТАМ -

В БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

БЕЗУМНО ТОЙ СЕ ХВЪРЛИ САМ.

В БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

ДЕ ТОЙ ЩЕ СПРЕ? НА КОЙ ЛИ БРЯГ...

В БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

ТЕЖКО НА ТРЪГНАЛИЙ БЕЗ СТЯГ.



***



ВИЯТ СЕ ОБЛАЦИ ЧЕРНИ,

ВИХРЕНА БУРЯ СЕ КАНИ;

КАТО ЧЕ В МИСЛИ ЧЕМЕРНИ

МРЪЩАТ СЕ ТЪМНИ БАЛКАНИ.

ПО-СКОРО ШЕМЕТНИ БУРИ,

ПО-СКОРО, ВИХРИ НЕСВЯСНИ!...

БУРА НА МРАК КРАЙ ДА ТУРИ,

БУРА ДУША ДА ИЗЯСНИ.



***



О, ИМА ТИХ ВЪЛШЕБЕН КРАЙ

И НИКОЙ ГО НЕ ЗНАЙ,

КЪДЕ Е ТОЙ -

ВЪЛШЕБЕН КРАЙ НА ОТДИХ И ПОКОЙ.

КЪДЕ Е ТОЙ?

ЖИВЕЙ, ЛЮБИ, СТРАДАЙ,

НАДЕЙ СЕ И ЖЕЛАЙ -

ДОСТИГА ТАМ

ТОЗ, НА КОГОТО ВО СЪРЦЕТО ПЛАМ

ГОРИ ЗА ТАМ, -

ТОЗ, КОЙТО ЛЮБИ, СТРАДА И ЖИВЕЙ,

ТОЗ, КОЙТО КАТО МЕН ЗА ТОЯ КРАЙ КOПНЕЙ.



***



ВЪРВИМЕ НИЙ САМОТНИ НА СВЕТЪТ,

ЗВЕЗДИ СВЕТОВНИ, ВСЯКА СВОЯ ПЪТ;

ЕДИН ЗА ДРУГИ В ТАЙНА ЖЕЛБА КРЕЕМ,

ЕДИН ЗА ДРУГ — И ОТЧУЖДЕНИ ГРЕЕМ:



ТИ С ДИВНОТО ВЪЛШЕБСТВО НА ПЛЪТТА,

АЗ С ВИСШИЙ БЯС ДУШЕВЕН — ГОРДОСТТА.

СВЕТЪТ НИ ГЛЕДА В НЯМО ИЗУМЛЕНЕ —

И СЕ ЧУЖДИ ОТ ТЕБЕ И ОТ МЕНЕ.



И НИЙ ВЪРВИМ САМОТНИ НА СВЕТЪТ.

ДАНО НЕ СЕ ПРИСРЕЩНЕМ НЯКОЙ ПЪТ!

СЪЕДИНЕНИ, НИЙ ЩЕ УГАСНЕЕМ...

ЗА НАС САМОТНОСТ ТРЯБА — ЗА ДА ГРЕЕМ.



***



ВО СТАИЧКАТА ПРЪСКА АРОМАТ

ОСТАВЕНА ОТ ТЕБЕ КИТКА ЦВЕТЕ,

ТОЗ АРОМАТ ДУШАТА МИ В МЕЧТИ

ПРИ ТЕБ УНАСЯ, СВИДНО МОЕ ДЕТЕ.



И ВИЖДАМ ТЕ УНЕСЕНА В МЕЧТИ

ЗА МЕН, ПОДПРЯЛА ЧЕЛО НА РЪЦЕТЕ...

ВО СТАИЧКАТА ПРЪСКА АРОМАТ

ОТ ТЕБ ОСТАВЕНАТА КИТКА ЦВЕТЕ.




- Ивана 

Няма коментари:

Публикуване на коментар