Христо Блажев – Аз вярвам, че днешните млади не четат само ясно определяни като „тийн” книги

Текстът е публикуван първо в Малък училищен вестник - 164. ГПИЕ "Мигел де Сервантес"

По повод  Световния ден на книгата преди броени дни отново възниква въпросът за четенето сред младите. За страстта към книгите, най-популярните жанрове и заглавия и още нещо поговорихме с най-известният професионален читател у нас.

Разкажи ни малко повече за себе си и за това с какво точно се занимаваш.

Здравейте, казвам се Христо Блажев и понастоящем съм зам.-главен редактор на най-голямото издателство у нас – „Сиела”. Същевременно съм съсобственик на малко издателство за откачени книги – „Deja Book”, списвам най-големия книжен блог у нас – „Книголандия”, администрирам най-активната фейсбук група за книги „Какво четеш…” и още всякакви такива измишльотини.

Кое те запали по четенето и как реши, че точно работата с книги е твоето призвание?

Чета ненаситно от малък (звучи като някакъв проблем, знам), но никога не съм предполагал, че ще издавам книги като професия и призвание. Но няколко месеца след като създадох блога си, получих предложение за работа от едно от големите издателства у нас – „Изток-Запад”. И след около година работа на две места окончателно разбрах с какво искам да се занимавам до края на живота ми.

Твой е най-големият и четен книжен блог в България – Книголандия. Как ти дойде идеята за създаването му?

Беше една скучна есенна вечер, не се шегувам. Имах блог, в който пишех всякакви глупости (че за какво са иначе блоговете?!) и една вечер просто реших, че няма да е лошо да пренеса все повече увеличаващите се текстове за книги в отделен сайт, за да има ред. И това се оказа повече от добра идея.

Много често се водят дискусии за това дали младите четат, или не. Какво е твоето мнение по темата?

Четат, разбира се, просто не четат това, което мрънкащите искат – книгите от тяхната младост J Всяко поколение има своите книги и право на лош вкус – като „Здрач”, да речем. Ние имахме други глупави книги, по които се прехласвахме, пък нашите родители са имали соц-измишльотини като „Синът на полка” и прочие. Но безразборното четене в младите години е нужно, за да има на какво да се стъпи, докато си изясниш какво искаш от живота и от книгите, което е равно по важност.

Кои жанрове са най-популярни сред тийнейджърите днес?

Ясно е, че романтиката, примесена с паранормални същества, продължава да е водеща. Точни примери не мога да дам, защото подозирам, че ще поискам да си прегриза вените, ако прочета някоя от книгите с кичозни корици, които оглавяват класациите. За щастие, има и чудесни автори на тийн книги, които се отличават сред тая масовка – мога да отлича Патрик Нес например, а тия дни точно ще издаваме и една изчанчена книга с доста мръсен език – „Джунглата на скакалците” на Андрю Смит, определено трябва да бъде крита от родителите.

Като професионален читател имаш наблюдения върху новите попълнения на книжния пазар. Кои нови заглавия, които са ти направили впечатление, би препоръчал на младите читатели?

Аз вярвам, че днешните млади не четат само ясно определяни като „тийн” книги. Затова ще си позволя да препоръчам книги, които си заслужават сами по себе си: „Хартиената менажерия” на Кен Лиу, „Седем кратки беседи по физика” на Карло Ровели, „Еволюция на всичко” на Мат Ридли, „Астрофизика за заети хора” на Нийл Деграс Тайсън и др.

Следва продължение...