Препоръки за Пролетния базар на книгата

 На 29 май започва едно от най-големите книжни събития у нас, а именно ежегодният „Пролетен базар на книгата“. Тази година той ще се проведе на открито в парка пред НДК и отново ще събере близо 100 издателства.
Като всеки страстен читател и ние много се вълнуваме за тазгодишния пролетен базар. Затова сме решили днес да ви споделим и нашите препоръки за книгите, които са ни направили впечатление в последните няколко месеца, или за тези, с които ние самите смятаме да се сдобием по време на базара.

ИК „Жанет 45“

„Остайница“ – дебютният роман на Рене Карабаш.  Романът е написан в постмодерния стил на писане "поток на съзнанието" който подмята читателя като вълна назад в миналото и напред в настоящето. Всичко, което читателят трябва да направи, за да не се удави в него, е да се отпусне и да се остави да бъде носен до самия край, ако изобщо една такава история може да има край. Заслужава си да обърнете внимание и на стихосбирката на авторката, ако все още не сте. „Хълбоци и пеперуди“е една много проста, 

красива и нежна, същевременно силно емоционална стихосбирка. Носи едно чувство за уединеност, читателят се чувства единствен.

„Кедер“ от Йорданка Белева – 20 кратки разказа, 20 човешки мъки. За невероятно силната връзка с кръвта и болката и загубите, които ни правят такива каквито сме. Защото от мъката на Дана Белева струи светлина и мъдрост.

Издателство „Лабиринт“

„Три ябълки паднаха от небето“ от Нарине Абгарян –  изключително силна, наситена с емоции, невероятно красива и докосваща сърцето творба, която заслужава да бъде прочетена. Когато човек е изгубил надежда, точно една такава история би могла да върне топлината и уюта в живота му. Тази малка книжка ни показва как дори един застинал, потънал в мрак и отчаяние свят, може да дочака своето щастие.

(Ревю на книгата може да видите тук)

ICU

„Американският любовник“ от Роуз Тримейн – 13 разказа. 13 малки вселени, в които читателят се пренася и, макар и за кратко, изживява нещо специално. Защото всяка история в този сборник е необичайна, а формите на любов, които авторката ни показва са много различни от класическите любовни истории, с които се сблъскваме под път и над път. (Ревюто на сборника е тук)

„Зелда“ от Елин Рахнев, защото със стиховете си Елин Рахнев успя да докосне душата ми и да ме накара отново да се влюбя в поезията. Също като в култовата „Канела“, в „Зелда“ времето отново е спряло. Читателят се губи в редовете на есенната симфония, която го пренася в света на бездънната тъга и необятната любов към Зелда. 

„Втора кожа“ от Катерина Стойкова – Изключително силна и тежка книга, която ракрива една тайна, за която малко хора се замислят по този начин. Това е потискащата истина, толкова потресаваща, че обществото взаимно я е неглижирало, защото така е по-удобно. Тази книга не е за хора, които обичат мълчаливото удобство, но всеки, проявяващ малко повече съпричастност, би се отвратил от поколенията на изстрадало мълчание и техните насилници.

(Цялото ревю вижте тук)

Издателство „Колибри“

„Речи против Катилина“ от Амели Нотомб, защото за всеки хардкор фен на авторката удоволствието е гарантирано.
 Амели Нотомб си играе с клишетата и простотата на думите. От най-обикновените случки от бита отново успява да създаде една много абсурдна, но в същото време изключително забавна история с неочакван и ужасяващ обрат.

(Ревю на книгата може да видите тук.)

Други книги, излезли наскоро от издателство „Колибри“, на които си заслужава да обърнете внимание са „4321“ от Пол Остър, „Първа любов“ и други повести от Иван Тургенев, както и „Хазарски речник: роман-лексикон в 100 000 думи“ от Милорад Павич, който се предлага в мъжки и женски ексемпляр.

Издателство „Ибис“

„Добрите, лошите и грозните“ от Благой Иванов – за всеки страстен любител на ужаса. Книгата представлява една своеобразна дисекция на жанровото кино, която ще допълни знанията ви в различните поджанрове и ще ви предложи безпристрастни ревюта. Благой Иванов проследява развитието на хорър жанра от зората на киното до наши дни. Изключително интересен за мен беше в частност зомби поджанра. (За съжаление още нямаме ревю, но може да го очаквате съвсем скоро :) )

Издателство „Сиела“ 

„Училището за Добро и Зло“ от Соман Чейнани – история за принцове, принцеси и вещици в духа на „Хари Потър“. Вълшебна приказка, в чийто край обаче няма да откриете „И заживели щастливо...“. Соман Чайнани е изградил една приказна история за приятелството и любовта, в която добро и зло се срещат, за да може всеки да открие своята истинска същност, далече от илюзиите и очакванията на хората около него.

(Ревю на книгата може да видите тук.)

„Живот назаем“ е едно от вечните произведения на Ерих Мария Ремарк. В допълнение с прекрасната корица на Дамян Дамянов, книгата вдъхва живота и ти го отнема. Показва ти неговите фойерверки и те запраща в пепелта. Незабравимо пътешествие на духа заедно с  изключителни описания, характеристики и персонажи. (Ревюто на романа вижте тук.)

„Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг плаши, направо ужасява. Тя разбива на пух и прах идеята за доброто начало и хармонията в детската душа. Болезнено актуално и днес, в тематика е вплетена страхотна политическа сатира, допълнена от обща гротеска на човешкия вид. Ще ви побият тръпки от самите вас. (Ревюто може да видите тук)

„Вкусно с усмивка. 123 кулинарни приключения“ от Софи Йотова ще ви покаже, че готвенето не е досадно домакинско занимание, и най-важното – ще ви вдъхнови. Знам, тази книга е доста различна, от останалите препоръки. Но държа да я включа тук заради Софи, която ми помогна да разбера, че храната наистина е изкуство. 

„Другата“ от Васил Панайотов – Това е разказ за събитията, последвали намесването на трети човек в любовното партньорство между двама. Намесването на ,,Другата“. Разказ за предисторията на една двойка и събитията довели до любовен триъгълник. (Цялото ревю е тук)

„Софийски магьосници. В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев – Година след излизането на първата част на „Софийски магьосници“  Мартин Колев отнова ни пренася в една друга София, някак си вълшебна. Читателят има възможността да посети магическите кътчета на добре познатата столица, където се събират магьосническите шайки. Едно изключително добро българско фентъзи, което по никакъв начин не отстъпва на някои световно известни имена в жанровата литература. 

„Светлината, която изгубихме“ от Джил Сантополо – това е история за живота, саможертвата, мъката, силата на събитията и решенията; житейска история за капана на очакванията и колко коварен може да се окаже той спрямо съкровените желания. История за това как човек може да си съсипе живота, защото не е поел риска да направи това, което сърцето му диктува, само заради страха от излизане от комфортната зона.

Deja book

„Джунглата на скакалците“ от Андрю Смит – съдбата на света, която лежи в ръцете на двама тийнейджъри, чието основно занимание е да се мотаят и да пушат. Хлапетата се сблъскват с неочаквано нашествие на кръвожадни и  разгонени богомолки. Това, което следва, е най-забавното спасяване на света, придружено от много мръсни думички и невероятното чувство за хумор на автора. (ревю ще има скоро)

Тези дни от издателство „Deja book“ излезе и „Гоблин“ от Джош Малерман (авторът на „Кутия за птици“ и „Червеното пияно“) , който си е истински майстор на ужаса. А невероятната корица е на Живко Петров.

Издателство „Лист“

„Аркадия“ е най-амбициозната пиеса на Том Стопард, а Стопард е най-интелигентният жив драматург на Великобритания. Тази пиеса поставя много интересни философски въпроси, по които можете да мислите и с дни, а и историята на четивото е много развлекателна - перфектната комбинация.

„Животът и приключенията на Джак Енгъл“ от Уолт Уитман – градска мистерия, наситена с алчност, приключения и тънка ирония. Роман, открит през 2017г. от докторанта на Хюстънския университет Закари Търпин, 165г. след публикуването му.

 Авторът се отличава с необикновен стил и определено си заслужава да обърнете внимание на тази книга.

Издателство „СофтПрес“

„Афиши в огледалото“ от Радостина А. Ангелова – за театъра, музиката и силните чувства, които ни правят такива, каквито сме. Роман с две сюжетни линии, в който Радостина Ангелова съживява една забравена легенда – актрисата Роза Попова, жена на писателя Чичо Стоян, живяла в началото на ХХ век.

Философията на ,,Другата" в живота на един мъж от Васил Панайотов

Красива любовна история? История за предателството на един мъж към вярната му съпруга? Любовен триъгълник?

Това е разказ за събитията, последвали намесването на трети човек в любовното партньорство между двама. Намесването на ,,Другата" (изд. ,,Сиела",2018). Разказ за предисторията на една двойка и събитията довели до любовен триъгълник.

,,Когато обичаш някого, изневярата не е достатъчен повод за раздяла. Трябва много повече от това мъжът ти да прави случаен секс с някоя за да решиш занапред да не ти е вече мъж. Раздяла заради сексуална авантюра принизява връзката до причината за раздялата. А връзка, базирана на секс, не е нищо повече от сексуална връзка. Такава човек би могъл практически да осъществи с всеки. Връзката между Магда и Стефан била специална и ако нещо толкова прозаично можело да я разруши, значи не е била чак толкова специална. Изневярата е предателство, но само когато предаваш сърцето, а не половите органи."

Васил Панайотов създава изцяло своя философия за отношенията между мъж и неговата жена, отношенията между мъжа и новата му жена и възприятието за любов и обич. Тъй като самият писател признава, че историята е вдъхновена от реални събития, може би просто изказва своята лична философия. Всяко изречение е точно на мястото си спрямо всяко предходно и всяко следващо, така че всичко да остане ясно и добре изказано. На мен ми приличаше на нещо като енциклопедия за разликата между любовта и обичта и отношенията между хората. Енциклопедия, поднасяща обясненията между рамките на интересна история, държаща читателя на нокти през цялото време. Размишленията и случките в книгата са така представени, че финалът изобщо не подлежи на отгатване. Четейки книгата, човек потъва толкова много в един интимен свят на мисли и съмнения (които провокират собствени такива у читателя), че дългоочакваното развитие на историята успява да остане пълна загадка. Финалът е толкова фрапиращ, че бас ловя - никой, който е прочел книгата, не е успял да отгатне развръзката, преди да стигне до нея. И за това допринася странното (казвам такова, защото не съм сигурна, че ми допадна; бях потресена от развоя на събитията) въображение на писателя и оплетеното разгръщане на философията му.

Горещо препоръчвам тази книга, не заради художествената й история, а заради стила на автора. Всяко действие,всяко решение и всяка мисъл са обяснени подробно и анализирани правдоподобно. И когато някой не е съгласен с философията на ,,Другата", думите по страниците са способни да провокират мисловната дейност у човека и изграждането/изясняването на неговата собствена философия по въпросите, разгърнати между тези две корици.
                                                                                        - Ивана

Трансформации в жанровия разказ

Момче, което бяга от семейството си в гората, но и там не намира нищо добро, гигантски червей, разпит, напомнящ на „Интервю с вампир“, древен амулет, водещ до обсесии, зомби апокалипсис и подкожни паразити – кинокритикът и издател Благой Иванов изненадва с впримчващи сюжети и неочаквани обрати, от които могат да те побият тръпки.

„Трансформации“ от Благой Д. Иванов (издателство „Orange books“, 2018) е поредният дебют в художествената литература, който разбива клишето, че българските автори не струват и вярвам, че с него Благой успява да допринесе за жанровата лирература у нас. В сборника откриваме 20 разказа с разнообразни идеи и сюжети. А общото между всички, както подсказва и заглавието, са различните форми на трансформация, емоционална или физическа, през която преминават героите на разказите.

Сборникът съчетава както типични за различните поджанрове на ужаса теми с фантастични и трилърови елементи, така и някои по-различни и по-сюрреалистични идеи. Ето защо разказите, определяни като хорър, всъщност за мен са много повече.
Дори и да не сте големи фенове на хорър жанра, в „Трансформации“ има за всеки по нещо –  разкази, вдъхновени от киното или от писатели като Стивън Кинг, Ан Райс и Клайв Баркър; изцяло научнофантастични разкази; а може да откриете и няколко мрачни и емоционални сюрреалистични разкази.


Едни от разказите в сборника, които ми направиха най-силно впечатление, бяха по-абстрактните като „Искам да ме мразиш“, „Сърцето на Бог“ и „Изстиващ дом“. В тях откривам известна разлика в стила и дълбоки философски размисли – нещо, което определено ми допада. Други разкази, които ми станаха любими са „Роди се злодей“, „Паразит“ и „Апокалиптично“. Имаше ги, разбира се, и моментите, в които се питах какво по дяволите се случва в главата на Благой...

Разказите в „Трансформации“ са пълнокръвни, с добре изградени персонажи и много различни един от друг. Благой е създал 20 малки вселени, всяка от които грабва и носи на читателя очакване за ужаса, който дебне зад ъгъла. Там са добре познатите за хорър жанра живи мъртви, вампири и върколаци, както и темата за апокалипсиса и края на света.
Така че, ако сте фенове на жанровата литература, предизвиквам ви да оставите предразсъдъците относно родната такава и да прочетете „Трансформации“. Удоволствието ви е гарантирано. А за да може то да е още по-пълно, допринасят невероятните илюстрации на талантливата Кристина Стоянова.

– Дени