„Безумецът от Таро“ от Деница Дилова– за истинската любов и последиците от нея

Има книги, които харесваш заради стила, такива, в които те грабва историята и други, които по ред причини просто те оставят без думи. „Безумецът от Таро“ от Деница Дилова (изд. „Сиела“, 2018) отговаря на всичко изброено.

Сюжетът е сигурно възможно най-клишираният. Доброто момиче и лошото момче.
Съдия Надя Черняк е красива и успешна, омъжена, с две деца. Животът й е перфектен. Или поне така изглежда. Доминик Дюшан е баск, който най-вероятно е в България, защото се укрива от престъпното си минало. Богат, алкохолик, женкар. Един ден съдбата ги среща в съдебната зала и всичко за тях се променя.

Но с това се изчерпва клишето и дори една капка от него не попада в любовта между Надя и Доминик. Тяхната история показва тъмната страна на страстната любов. Тази, която не е красива, но е напълно чиста и първична. Любов, която е необяснима и не е за пред хората. Която идва като гръм от ясно небе и ти не можеш да я спреш.

 „Любовта е ценна само в най-суровия си вид, когато не е обработена от разни обстоятелства. Може би затова е най-хубава в началото, първите часове и дни, в които никой не знае за нея. Щастието и неговият уродлив вид. Ти не знаеш нищо за любовника си и той не знае нищо за теб. А светът изобщо си няма хабер от вас. Това е рай. После любовта бива арестувана и започва едно безкрайно разследване и раздаване на присъди. Докато минат всички дела и изтекат всички наказания... После вече няма любов.“

При такава любов на човек не му остава нищо освен да се поддаде на инстинктите си. И най-често тази любов довежда до пагубен край. Преди и след нея животът на човека е сив и безсмислен. Единственият лъч светлина е в онзи кратък период, когато си до любимия. А след като той си отиде, остава само мракът.

„Когато любимият се махне, любовта остава като призрак. Броди сама и търси гостоприемник.“

„Безумецът от Таро“ е една любовна история, в която има преплетена и тънка философия. За любовта, егоизма, невъзможността да се откъснеш от чувството за отговорност към семейството. За опита за бягство от оковите на монотонността на живота и чуждите представи и очаквания. За свободата, която, макар и за кратко, може да бъде постигната само чрез илюзията в един паралелен живот. Живот, в който можеш да бъдеш себе си, без да изпитваш вина и да се притесняваш да не разочароваш някого.

„Любовта е лукс, а не ширпотреба, не знам какво й се натискаха всички.“

Обожавам стила на Деница Дилова.Това е една от малкото книги, които още с първата страница успяха да ме впечатлят с езика си. И въпреки, че преди да стигна до края, имах смесени чувства към любова между Надя и Доминик, великолепният финал успя силно да ме разтърси и разстои. Защото, макар и много различна, в „Безумецът от Таро“ ставаме свидетели на една чиста и специална любов, неподвластна на законите на обществото.

– Дени                                                    

„Архипелаг Ню Йорк“ от Владимир Тодоров – антиутопична представа за един постапокалиптичен свят

Какво ще се случи, ако един ден познатият ни свят бъде потопен под водата? Какъв океан ще оставим след себе си за бъдещите поколения и ще бъде ли възможно тяхното оценяване? В „Архипелаг Ню Йорк“ филмовият режисьор, художник и аниматор Владимир Тодоров ни представя един драматичен вариант на последствията за нашата цивилизация, ако нещо такова наистина се случи.

Годината е 0055, а мястото – Ню Йорк.
Но не този Ню Йорк, който някои от нас познават, а един постапокалиптичен Ню Йорк, който се намира под водата.
Архипелагът е всичко, което е останало от големия град след Потопа

Разделен на Горен и Долен Архипелаг, Ню Йорк е управляван от династията Ван Занд и малка група техни приближени. В града властва потисничеството, а обикновените хора в Долния Архипелаг тънат в мизерия.

Главният герой Флин Пери и неговият приятел Тони Ромеро искат да станат Свободни гмуркачи – титла, която им гарантира привилегията да живеят в Горния Архипелаг. където всички удобства са осигурени, и им позволява да се гмуркат навсякъде без ограничение, с цел да изваждат от водата провизии и лекарства.

Двамата приятели се изправят пред множество препятствия, за да постигнат целта си.
Церемония за сбогуване, Изпитания, мизерия сред потиснатия народ, липса на справедливост, борба за оцеляване във всеки един момент, приятелство, момиче, един разглезен гадняр... И куп неверяотни илюстрации, които са дело на автора! На тази антиутопия нищо не й липсва.

„Архипелаг Ню Йорк“ от Владимир Тодоров (издателство „Лексикон“, 2018) е една чудесна приключенска история в духа на „Игрите на глада“, в която оцеляването е на живот и смърт. Владимир Тодоров е изградил един свят, който поглъща читателя и не го пуска чак до последната страница. Добър сюжет, пълнокръвни персонажи, невероятни илюстрации... Това е една история, която всеки ще заобича.
А аз с нетърпение чакам продължението!

П.П.: Премиерата на книгата е на 14 юни от 19:00 в Клуб Мотто.

                                                                                          – Дени

Препоръки за Пролетния базар на книгата

 На 29 май започва едно от най-големите книжни събития у нас, а именно ежегодният „Пролетен базар на книгата“. Тази година той ще се проведе на открито в парка пред НДК и отново ще събере близо 100 издателства.
Като всеки страстен читател и ние много се вълнуваме за тазгодишния пролетен базар. Затова сме решили днес да ви споделим и нашите препоръки за книгите, които са ни направили впечатление в последните няколко месеца, или за тези, с които ние самите смятаме да се сдобием по време на базара.

ИК „Жанет 45“

„Остайница“ – дебютният роман на Рене Карабаш.  Романът е написан в постмодерния стил на писане "поток на съзнанието" който подмята читателя като вълна назад в миналото и напред в настоящето. Всичко, което читателят трябва да направи, за да не се удави в него, е да се отпусне и да се остави да бъде носен до самия край, ако изобщо една такава история може да има край. Заслужава си да обърнете внимание и на стихосбирката на авторката, ако все още не сте. „Хълбоци и пеперуди“е една много проста, 

красива и нежна, същевременно силно емоционална стихосбирка. Носи едно чувство за уединеност, читателят се чувства единствен.

„Кедер“ от Йорданка Белева – 20 кратки разказа, 20 човешки мъки. За невероятно силната връзка с кръвта и болката и загубите, които ни правят такива каквито сме. Защото от мъката на Дана Белева струи светлина и мъдрост.

Издателство „Лабиринт“

„Три ябълки паднаха от небето“ от Нарине Абгарян –  изключително силна, наситена с емоции, невероятно красива и докосваща сърцето творба, която заслужава да бъде прочетена. Когато човек е изгубил надежда, точно една такава история би могла да върне топлината и уюта в живота му. Тази малка книжка ни показва как дори един застинал, потънал в мрак и отчаяние свят, може да дочака своето щастие.

(Ревю на книгата може да видите тук)

ICU

„Американският любовник“ от Роуз Тримейн – 13 разказа. 13 малки вселени, в които читателят се пренася и, макар и за кратко, изживява нещо специално. Защото всяка история в този сборник е необичайна, а формите на любов, които авторката ни показва са много различни от класическите любовни истории, с които се сблъскваме под път и над път. (Ревюто на сборника е тук)

„Зелда“ от Елин Рахнев, защото със стиховете си Елин Рахнев успя да докосне душата ми и да ме накара отново да се влюбя в поезията. Също като в култовата „Канела“, в „Зелда“ времето отново е спряло. Читателят се губи в редовете на есенната симфония, която го пренася в света на бездънната тъга и необятната любов към Зелда. 

„Втора кожа“ от Катерина Стойкова – Изключително силна и тежка книга, която ракрива една тайна, за която малко хора се замислят по този начин. Това е потискащата истина, толкова потресаваща, че обществото взаимно я е неглижирало, защото така е по-удобно. Тази книга не е за хора, които обичат мълчаливото удобство, но всеки, проявяващ малко повече съпричастност, би се отвратил от поколенията на изстрадало мълчание и техните насилници.

(Цялото ревю вижте тук)

Издателство „Колибри“

„Речи против Катилина“ от Амели Нотомб, защото за всеки хардкор фен на авторката удоволствието е гарантирано.
 Амели Нотомб си играе с клишетата и простотата на думите. От най-обикновените случки от бита отново успява да създаде една много абсурдна, но в същото време изключително забавна история с неочакван и ужасяващ обрат.

(Ревю на книгата може да видите тук.)

Други книги, излезли наскоро от издателство „Колибри“, на които си заслужава да обърнете внимание са „4321“ от Пол Остър, „Първа любов“ и други повести от Иван Тургенев, както и „Хазарски речник: роман-лексикон в 100 000 думи“ от Милорад Павич, който се предлага в мъжки и женски ексемпляр.

Издателство „Ибис“

„Добрите, лошите и грозните“ от Благой Иванов – за всеки страстен любител на ужаса. Книгата представлява една своеобразна дисекция на жанровото кино, която ще допълни знанията ви в различните поджанрове и ще ви предложи безпристрастни ревюта. Благой Иванов проследява развитието на хорър жанра от зората на киното до наши дни. Изключително интересен за мен беше в частност зомби поджанра. (За съжаление още нямаме ревю, но може да го очаквате съвсем скоро :) )

Издателство „Сиела“ 

„Училището за Добро и Зло“ от Соман Чейнани – история за принцове, принцеси и вещици в духа на „Хари Потър“. Вълшебна приказка, в чийто край обаче няма да откриете „И заживели щастливо...“. Соман Чайнани е изградил една приказна история за приятелството и любовта, в която добро и зло се срещат, за да може всеки да открие своята истинска същност, далече от илюзиите и очакванията на хората около него.

(Ревю на книгата може да видите тук.)

„Живот назаем“ е едно от вечните произведения на Ерих Мария Ремарк. В допълнение с прекрасната корица на Дамян Дамянов, книгата вдъхва живота и ти го отнема. Показва ти неговите фойерверки и те запраща в пепелта. Незабравимо пътешествие на духа заедно с  изключителни описания, характеристики и персонажи. (Ревюто на романа вижте тук.)

„Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг плаши, направо ужасява. Тя разбива на пух и прах идеята за доброто начало и хармонията в детската душа. Болезнено актуално и днес, в тематика е вплетена страхотна политическа сатира, допълнена от обща гротеска на човешкия вид. Ще ви побият тръпки от самите вас. (Ревюто може да видите тук)

„Вкусно с усмивка. 123 кулинарни приключения“ от Софи Йотова ще ви покаже, че готвенето не е досадно домакинско занимание, и най-важното – ще ви вдъхнови. Знам, тази книга е доста различна, от останалите препоръки. Но държа да я включа тук заради Софи, която ми помогна да разбера, че храната наистина е изкуство. 

„Другата“ от Васил Панайотов – Това е разказ за събитията, последвали намесването на трети човек в любовното партньорство между двама. Намесването на ,,Другата“. Разказ за предисторията на една двойка и събитията довели до любовен триъгълник. (Цялото ревю е тук)

„Софийски магьосници. В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев – Година след излизането на първата част на „Софийски магьосници“  Мартин Колев отнова ни пренася в една друга София, някак си вълшебна. Читателят има възможността да посети магическите кътчета на добре познатата столица, където се събират магьосническите шайки. Едно изключително добро българско фентъзи, което по никакъв начин не отстъпва на някои световно известни имена в жанровата литература. 

„Светлината, която изгубихме“ от Джил Сантополо – това е история за живота, саможертвата, мъката, силата на събитията и решенията; житейска история за капана на очакванията и колко коварен може да се окаже той спрямо съкровените желания. История за това как човек може да си съсипе живота, защото не е поел риска да направи това, което сърцето му диктува, само заради страха от излизане от комфортната зона.

Deja book

„Джунглата на скакалците“ от Андрю Смит – съдбата на света, която лежи в ръцете на двама тийнейджъри, чието основно занимание е да се мотаят и да пушат. Хлапетата се сблъскват с неочаквано нашествие на кръвожадни и  разгонени богомолки. Това, което следва, е най-забавното спасяване на света, придружено от много мръсни думички и невероятното чувство за хумор на автора. (ревю ще има скоро)

Тези дни от издателство „Deja book“ излезе и „Гоблин“ от Джош Малерман (авторът на „Кутия за птици“ и „Червеното пияно“) , който си е истински майстор на ужаса. А невероятната корица е на Живко Петров.

Издателство „Лист“

„Аркадия“ е най-амбициозната пиеса на Том Стопард, а Стопард е най-интелигентният жив драматург на Великобритания. Тази пиеса поставя много интересни философски въпроси, по които можете да мислите и с дни, а и историята на четивото е много развлекателна - перфектната комбинация.

„Животът и приключенията на Джак Енгъл“ от Уолт Уитман – градска мистерия, наситена с алчност, приключения и тънка ирония. Роман, открит през 2017г. от докторанта на Хюстънския университет Закари Търпин, 165г. след публикуването му.

 Авторът се отличава с необикновен стил и определено си заслужава да обърнете внимание на тази книга.

Издателство „СофтПрес“

„Афиши в огледалото“ от Радостина А. Ангелова – за театъра, музиката и силните чувства, които ни правят такива, каквито сме. Роман с две сюжетни линии, в който Радостина Ангелова съживява една забравена легенда – актрисата Роза Попова, жена на писателя Чичо Стоян, живяла в началото на ХХ век.

Философията на ,,Другата" в живота на един мъж от Васил Панайотов

Красива любовна история? История за предателството на един мъж към вярната му съпруга? Любовен триъгълник?

Това е разказ за събитията, последвали намесването на трети човек в любовното партньорство между двама. Намесването на ,,Другата" (изд. ,,Сиела",2018). Разказ за предисторията на една двойка и събитията довели до любовен триъгълник.

,,Когато обичаш някого, изневярата не е достатъчен повод за раздяла. Трябва много повече от това мъжът ти да прави случаен секс с някоя за да решиш занапред да не ти е вече мъж. Раздяла заради сексуална авантюра принизява връзката до причината за раздялата. А връзка, базирана на секс, не е нищо повече от сексуална връзка. Такава човек би могъл практически да осъществи с всеки. Връзката между Магда и Стефан била специална и ако нещо толкова прозаично можело да я разруши, значи не е била чак толкова специална. Изневярата е предателство, но само когато предаваш сърцето, а не половите органи."

Васил Панайотов създава изцяло своя философия за отношенията между мъж и неговата жена, отношенията между мъжа и новата му жена и възприятието за любов и обич. Тъй като самият писател признава, че историята е вдъхновена от реални събития, може би просто изказва своята лична философия. Всяко изречение е точно на мястото си спрямо всяко предходно и всяко следващо, така че всичко да остане ясно и добре изказано. На мен ми приличаше на нещо като енциклопедия за разликата между любовта и обичта и отношенията между хората. Енциклопедия, поднасяща обясненията между рамките на интересна история, държаща читателя на нокти през цялото време. Размишленията и случките в книгата са така представени, че финалът изобщо не подлежи на отгатване. Четейки книгата, човек потъва толкова много в един интимен свят на мисли и съмнения (които провокират собствени такива у читателя), че дългоочакваното развитие на историята успява да остане пълна загадка. Финалът е толкова фрапиращ, че бас ловя - никой, който е прочел книгата, не е успял да отгатне развръзката, преди да стигне до нея. И за това допринася странното (казвам такова, защото не съм сигурна, че ми допадна; бях потресена от развоя на събитията) въображение на писателя и оплетеното разгръщане на философията му.

Горещо препоръчвам тази книга, не заради художествената й история, а заради стила на автора. Всяко действие,всяко решение и всяка мисъл са обяснени подробно и анализирани правдоподобно. И когато някой не е съгласен с философията на ,,Другата", думите по страниците са способни да провокират мисловната дейност у човека и изграждането/изясняването на неговата собствена философия по въпросите, разгърнати между тези две корици.
                                                                                        - Ивана

Трансформации в жанровия разказ

Момче, което бяга от семейството си в гората, но и там не намира нищо добро, гигантски червей, разпит, напомнящ на „Интервю с вампир“, древен амулет, водещ до обсесии, зомби апокалипсис и подкожни паразити – кинокритикът и издател Благой Иванов изненадва с впримчващи сюжети и неочаквани обрати, от които могат да те побият тръпки.

„Трансформации“ от Благой Д. Иванов (издателство „Orange books“, 2018) е поредният дебют в художествената литература, който разбива клишето, че българските автори не струват и вярвам, че с него Благой успява да допринесе за жанровата лирература у нас. В сборника откриваме 20 разказа с разнообразни идеи и сюжети. А общото между всички, както подсказва и заглавието, са различните форми на трансформация, емоционална или физическа, през която преминават героите на разказите.

Сборникът съчетава както типични за различните поджанрове на ужаса теми с фантастични и трилърови елементи, така и някои по-различни и по-сюрреалистични идеи. Ето защо разказите, определяни като хорър, всъщност за мен са много повече.
Дори и да не сте големи фенове на хорър жанра, в „Трансформации“ има за всеки по нещо –  разкази, вдъхновени от киното или от писатели като Стивън Кинг, Ан Райс и Клайв Баркър; изцяло научнофантастични разкази; а може да откриете и няколко мрачни и емоционални сюрреалистични разкази.


Едни от разказите в сборника, които ми направиха най-силно впечатление, бяха по-абстрактните като „Искам да ме мразиш“, „Сърцето на Бог“ и „Изстиващ дом“. В тях откривам известна разлика в стила и дълбоки философски размисли – нещо, което определено ми допада. Други разкази, които ми станаха любими са „Роди се злодей“, „Паразит“ и „Апокалиптично“. Имаше ги, разбира се, и моментите, в които се питах какво по дяволите се случва в главата на Благой...

Разказите в „Трансформации“ са пълнокръвни, с добре изградени персонажи и много различни един от друг. Благой е създал 20 малки вселени, всяка от които грабва и носи на читателя очакване за ужаса, който дебне зад ъгъла. Там са добре познатите за хорър жанра живи мъртви, вампири и върколаци, както и темата за апокалипсиса и края на света.
Така че, ако сте фенове на жанровата литература, предизвиквам ви да оставите предразсъдъците относно родната такава и да прочетете „Трансформации“. Удоволствието ви е гарантирано. А за да може то да е още по-пълно, допринасят невероятните илюстрации на талантливата Кристина Стоянова.

– Дени                           

Изстрадалият гений на естетическия индивидуализъм

На тази дата (27. 04) се навършват 152 години от рождението на Пенчо Славейков - българин, който единствено смъртта разделя от Нобелова награда по литература за поемата му ,,Кървава песен".

По принцип поезията никога не ми е била толкова присърце, може би не съм можела да я разбера, но произведенията на поета определено ми влязоха под кожата и успях да ги почувствам. Толкова много, че Славейков ми стана любимият писател от училищната програма (и любим поет въобще). Не знам дали е заради философията му, изпълваща органите,или стегнатия изказ, изграждащ скелета на стиховете му. А може би силният дух, издигащ персоната му до такава висота, вдъхва толкова интересен живот на поезията му. Не знам, но ако има едно нещо, в което да съм абсолютно сигурна, то това е, че никога не съм чувствала друг поет толкова близък. Неговата философия е и моя философия. Той изказва моите мисли по начин, по който аз не бих могла и в най смелите си представи.

БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

ПОДМЯТА ГО НАСАМ-НАТАМ -

В БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

БЕЗУМНО ТОЙ СЕ ХВЪРЛИ САМ.

В БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

ДЕ ТОЙ ЩЕ СПРЕ? НА КОЙ ЛИ БРЯГ...

В БЕЗУМНИЙ ВИХЪР НА ЖИВОТА

ТЕЖКО НА ТРЪГНАЛИЙ БЕЗ СТЯГ.

***

ВИЯТ СЕ ОБЛАЦИ ЧЕРНИ,

ВИХРЕНА БУРЯ СЕ КАНИ;

КАТО ЧЕ В МИСЛИ ЧЕМЕРНИ

МРЪЩАТ СЕ ТЪМНИ БАЛКАНИ.

ПО-СКОРО ШЕМЕТНИ БУРИ,

ПО-СКОРО, ВИХРИ НЕСВЯСНИ!...

БУРА НА МРАК КРАЙ ДА ТУРИ,

БУРА ДУША ДА ИЗЯСНИ.

***

О, ИМА ТИХ ВЪЛШЕБЕН КРАЙ

И НИКОЙ ГО НЕ ЗНАЙ,

КЪДЕ Е ТОЙ -

ВЪЛШЕБЕН КРАЙ НА ОТДИХ И ПОКОЙ.

КЪДЕ Е ТОЙ?

ЖИВЕЙ, ЛЮБИ, СТРАДАЙ,

НАДЕЙ СЕ И ЖЕЛАЙ -

ДОСТИГА ТАМ

ТОЗ, НА КОГОТО ВО СЪРЦЕТО ПЛАМ

ГОРИ ЗА ТАМ, -

ТОЗ, КОЙТО ЛЮБИ, СТРАДА И ЖИВЕЙ,

ТОЗ, КОЙТО КАТО МЕН ЗА ТОЯ КРАЙ КOПНЕЙ.

***

ВЪРВИМЕ НИЙ САМОТНИ НА СВЕТЪТ,

ЗВЕЗДИ СВЕТОВНИ, ВСЯКА СВОЯ ПЪТ;

ЕДИН ЗА ДРУГИ В ТАЙНА ЖЕЛБА КРЕЕМ,

ЕДИН ЗА ДРУГ — И ОТЧУЖДЕНИ ГРЕЕМ:

ТИ С ДИВНОТО ВЪЛШЕБСТВО НА ПЛЪТТА,

АЗ С ВИСШИЙ БЯС ДУШЕВЕН — ГОРДОСТТА.

СВЕТЪТ НИ ГЛЕДА В НЯМО ИЗУМЛЕНЕ —

И СЕ ЧУЖДИ ОТ ТЕБЕ И ОТ МЕНЕ.

И НИЙ ВЪРВИМ САМОТНИ НА СВЕТЪТ.

ДАНО НЕ СЕ ПРИСРЕЩНЕМ НЯКОЙ ПЪТ!

СЪЕДИНЕНИ, НИЙ ЩЕ УГАСНЕЕМ...

ЗА НАС САМОТНОСТ ТРЯБА — ЗА ДА ГРЕЕМ.

***

ВО СТАИЧКАТА ПРЪСКА АРОМАТ

ОСТАВЕНА ОТ ТЕБЕ КИТКА ЦВЕТЕ,

ТОЗ АРОМАТ ДУШАТА МИ В МЕЧТИ

ПРИ ТЕБ УНАСЯ, СВИДНО МОЕ ДЕТЕ.

И ВИЖДАМ ТЕ УНЕСЕНА В МЕЧТИ

ЗА МЕН, ПОДПРЯЛА ЧЕЛО НА РЪЦЕТЕ...

ВО СТАИЧКАТА ПРЪСКА АРОМАТ

ОТ ТЕБ ОСТАВЕНАТА КИТКА ЦВЕТЕ.

- Ивана 

Христо Блажев – Аз вярвам, че днешните млади не четат само ясно определяни като „тийн” книги

Текстът е публикуван първо в Малък училищен вестник - 164. ГПИЕ "Мигел де Сервантес"

По повод  Световния ден на книгата преди броени дни отново възниква въпросът за четенето сред младите. За страстта към книгите, най-популярните жанрове и заглавия и още нещо поговорихме с най-известният професионален читател у нас.

Разкажи ни малко повече за себе си и за това с какво точно се занимаваш.

Здравейте, казвам се Христо Блажев и понастоящем съм зам.-главен редактор на най-голямото издателство у нас – „Сиела”. Същевременно съм съсобственик на малко издателство за откачени книги – „Deja Book”, списвам най-големия книжен блог у нас – „Книголандия”, администрирам най-активната фейсбук група за книги „Какво четеш…” и още всякакви такива измишльотини.

Кое те запали по четенето и как реши, че точно работата с книги е твоето призвание?

Чета ненаситно от малък (звучи като някакъв проблем, знам), но никога не съм предполагал, че ще издавам книги като професия и призвание. Но няколко месеца след като създадох блога си, получих предложение за работа от едно от големите издателства у нас – „Изток-Запад”. И след около година работа на две места окончателно разбрах с какво искам да се занимавам до края на живота ми.

Твой е най-големият и четен книжен блог в България – Книголандия. Как ти дойде идеята за създаването му?

Беше една скучна есенна вечер, не се шегувам. Имах блог, в който пишех всякакви глупости (че за какво са иначе блоговете?!) и една вечер просто реших, че няма да е лошо да пренеса все повече увеличаващите се текстове за книги в отделен сайт, за да има ред. И това се оказа повече от добра идея.

Много често се водят дискусии за това дали младите четат, или не. Какво е твоето мнение по темата?

Четат, разбира се, просто не четат това, което мрънкащите искат – книгите от тяхната младост J Всяко поколение има своите книги и право на лош вкус – като „Здрач”, да речем. Ние имахме други глупави книги, по които се прехласвахме, пък нашите родители са имали соц-измишльотини като „Синът на полка” и прочие. Но безразборното четене в младите години е нужно, за да има на какво да се стъпи, докато си изясниш какво искаш от живота и от книгите, което е равно по важност.

Кои жанрове са най-популярни сред тийнейджърите днес?

Ясно е, че романтиката, примесена с паранормални същества, продължава да е водеща. Точни примери не мога да дам, защото подозирам, че ще поискам да си прегриза вените, ако прочета някоя от книгите с кичозни корици, които оглавяват класациите. За щастие, има и чудесни автори на тийн книги, които се отличават сред тая масовка – мога да отлича Патрик Нес например, а тия дни точно ще издаваме и една изчанчена книга с доста мръсен език – „Джунглата на скакалците” на Андрю Смит, определено трябва да бъде крита от родителите.

Като професионален читател имаш наблюдения върху новите попълнения на книжния пазар. Кои нови заглавия, които са ти направили впечатление, би препоръчал на младите читатели?

Аз вярвам, че днешните млади не четат само ясно определяни като „тийн” книги. Затова ще си позволя да препоръчам книги, които си заслужават сами по себе си: „Хартиената менажерия” на Кен Лиу, „Седем кратки беседи по физика” на Карло Ровели, „Еволюция на всичко” на Мат Ридли, „Астрофизика за заети хора” на Нийл Деграс Тайсън и др.

Следва продължение...    

      

„Зимно пътуване“ от Амели Нотомб или как любовта става взривоопасна

Отскоро се присъединих към фенклуба на Амели Нотомб, въпреки че засега съм прочела едва няколко от книгите й. Наскоро писах и за „Хигиена на убиеца“ и „Речи против Катилина.“

 „Зимно пътуване“ (ИК „Колибри“, 2011) се оказа четвъртата и, за съжаление, останах малко разочарована, тъй като определено е от по-слабите й творби.

В същото време обаче езикът и стилът на белгийската писателка отново правят впечатление и, както всяка нейна книга, и тази се чете на един дъх и неусетно.

Сюжетът, както може би хората от вас, които са запознати с авторката, се досещат, е доста странен. В рамките на 100 страници Амели Нотомб разказва на историята на едно влюбване, довело до катастрофа. Или по-скоро атентат. Буквално. Но това не е една история за нещастна любов. Или поне не точно.

„Като всички останали и аз се нервирам, когато ме претърсват по летищата. Досега не се е случвало да не предизвикам прословутото бипкане и мъжки ръце да не ме опипат от глава до пети. Веднъж не се стърпях и казах: „Наистина ли смятате, че искам да взривя самолета?”

Главният герой – Зоил, носещ името за небезизвестния Омиров критик, се влюбва в красивата Астролаб. Самата Астролаб също обича Зоил, но и не може да се отдели от своята приятелка Алиенор – изключително талантлива, но и умствено изостанала писателка, за която Астролаб се грижи. Неконсумираната любов между двамата довежда до една цялостна омраза към Вселената и желание за разруха.

Историята сама по себе си е доста банална и определено е от по–слабите романи на Нотомб. Това, заради което казвам, че си заслужава да се прочете, е интересният изказ на авторката. Езикът в книгата не е сложен, чете се леко, но в същото време думите на Нотомб те подмятат от една идея в друга. Навсякъде, понякога скрита, друг път – не, присъства и иронията и, макар това да е книга, която се чете доста леко, в почти всяка страница читателят може да намери нещо, което да го накара да се замисли.

– Дени                                     

„Хълбоци и пеперуди“ от Рене Карабаш – по географията на чувствата

               да обичаш

               без да си докосвал

               е като да гледаш изгрева

               от отсрещния прозорец

               очите запомнят

               отвътре навън

               с кожата е друго

Стиховете на Рене Карабаш са различни. Което в случая е нещо хубаво. „Хълбоци и пеперуди“ (ИК „Жанет 45“,2015) е една много проста, красива и нежна, същевременно силно емоционална стихосбирка. Носи едно чувство за уединеност, читателят се чувства единствен.

Рене Карабаш обръща душата „с хастара навън“,  думите й влизат дълбоко под кожата. Географии и симетрия се преплитат, за да отмерят разстоянието между двама души и да изградят една много интересна представа за света, и за това , че не е нужно да сме „щастливи само на хартия“, можем дори да „отмерим щастието в лъжица за кафе“ и да ни е достатъчно.

Не мога да говоря много за тази стихосбирка, затова ще включа тук стиховете, които ми направиха най-силно впечатление.

             попитах я
             как умират птиците

             тя разпери криле
             усмихна се и скочи
             последвах я
             но не разтворих моите

             все някой трябваше
             да отговори на въпроса
           
                      ***
             нищо че пътуваме
             в обратни посоки
             чакай ме
             когато дойда
             ще вържа облаците
             с конец за комина ти
             ще ги пускам на паша
             из сините полета
             те ще плюят
             топъл дъжд
             с който да поливаш
             градината ми

             земята е кръгла
             все някъде
             ще се намерим

                      ***
             в чуждата нива
             очите на сеяча
             са градушка
             която всяка буря
             премълчава

                      ***

            днес ми е ден за изчезване
            липсвам
            като снимка от албум
            ден от календара
            стих който свършва
            тук

                      ***
            бродерии от
            крехки ластари
            са шевовете по тялото ми

            здравата кожа е слог
            търпеливо причакващ
            орача в браздата

            там където е шито
            пак ще се шие

                     ***

             когато всички спят
             събличам тялото
             обръщам душата
             с хастара навън
             пера от опакото
             да не избелее
             като обесените
             на простора сенки

             мръсната вода
             изтича
             между пръстите
             и клепачите

                                               – Дени

,,Софийски магьосници" от Мартин Колев или една друга София, някак си вълшебна...

Популярна като ,,българската версия на Хари Потър“, книгата ,,Софийски магьосници“ (изд. Сиела, 2017) излезе тъкмо навреме, за да ни покаже как един магьосник зорник се възмущава от билетчето за градски транспорт, което вече е 1,60 лв (и обичайната магическа битка между доброто и злото, разбира се. Да не си помислите, че цялата книга е за един маг, тюхкащ се за цената на билетчето ха–ха).

,,Билетчето на Свилен беше от последната партида, произведена в София. За съжаление, тогавашните билетчета доста се различаваха от сегашните и приличаха на изрязани от първолак с ножичка. На билетчето с червено мастило пишеше СД ,,ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ", последвано от цена, която сега звучеше като шега - 4 стотинки. Все пак при по-податливите на внушение контрольори номерът минаваше, защото хартията беше напръскана с миражна есенция. За останалите Свилен си имаше допълнителни заклинания.“

Абе, най-добре е да хване магическия трамвай номер 32. Не сте чували за такъв трамвай ли? А за ,,Шестото кьоше“? А стига бе, а улица  ,,Лъжовна“? Май не познавате много добре София... Добре, че е Мартин Колев да ни покаже една друга София - тази на тайните улички, горна и долна София, земна София, пълна със заклинания, пречещи на хората да виждат магическата й страна и другите особености, които не можете да разпознаете, освен ако не сте магове (или не прочетете книгата).

Това е от онези книги, в които леко се зачиташ и още преди да си се осъзнал, си ги преполовил. Изключително развлекателна, много забавна, интересна. Това, което не ми хареса, беше, че нещата се случваха леко претупано - някак си по една случайност доброто намираше пряк път до победата, а пък героите можеха да са една идейка по-развити, но като цяло останах изключително доволна. Все пак това е дебютният роман на автора, а вече успя да ме накара да чакам с нетърпение неговите нови книги, което ми напомня, че съвсем скоро излиза и ,,Софийски магьосници 2 - В сърцето на Странджа“.

В началото заглавието изобщо не ме грабна и мислех, че ще е някакво жалко подобие на любимия ни магьосник с белег от светкавица на челото, но напълно сгреших. Книгата е страхотна, а идеята магията да се случва на толкова познато място е велика. Много готино ми стана, докато четях че маговете минават през моята улица или се сражават на място, което посещавам редовно (разбира се, преди това са направени куп заклинания, за да не могат обикновени хора като нас да ги видят). В тази книга определено София оживя пред очите ми, докато четях, но в една друга светлина, някак си вълшебна...

                                - Ивана