„ОТКАТ“

„Откат“ на Захари Карабашлиев е сборник от три части - ИСТОРИИ ЗА СЦЕНА, една пиеса („НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР“) и ДИАЛОЗИ.

„МЛАД МЪЖ. Ключова дума - имитация.

ВЪЗРАСТЕН МЪЖ (не обръща внимание). Ето, гледай тука например... (Разгръща листите, търси нещо, намира го, мърмори си текста.) Хубаво. Добра сцена. Той, тя, конфликт, пистолет... (Миг.) И няма изстрел.

МЛАД МЪЖ. Има откат.“

В една от историите за сцена , авторът ясно обяснява какво представлява сборника му - ,,така на парчета и напред - назад“.

„Представи си - казвам - сборник разкази. Разкази. Или... ъъъ - музикален албум: всяка песен е различна от другата, има си своя динамика и мелодия и така нататък. Не са непременно свързани помежду си - казвам, - нали?“

„Говоря за пиеса от кратки пиеси, импулси, парчета живот.“

Тези цитати са от историята ,,Парчета живот" и лично аз ги приемам като концептуална идея на целия сборник от пиеси от диалози. Идеята е страхотна и някои от историите за сцена са наистина много добри - естествени, непринудени,  буквално като ,,импулси“. Обаче на доста от историите краят понакуцва - изглежда някак прекалено неестествен, сякаш е по сценарий и идеята за ,,импулс" рязко изчезва. Това е единственото,  което ме разочарова - принудеността на края.

Любимото ми от сборника е пиесата ,,НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР“. Относно нея нямам абсолютно
никакви забележки. Всъщност в края на пиесата Карабашлиев обяснява съвсем точно:

,,БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

Тази пиеса е за криза и излизането от нея. Във всяка истинска връзка тази криза е или минала, или предстоящата,  или и двете. Тя е неизбежна. Понякога, докато сме в епицентъра й, дори и в най-мрачните й, най-разкъсващите й моменти, се прокрадва усещането, че сме участници в някакъв спектакъл, че някой ни гледа и навярно следи играта ни. В драматическото ,,сега" на тази пиеса, в тази дъждовна неделя вечер ние намираме образите в точно такава криза. В пиесата ми няма отрицателни герои. Мисля, че няма и положителни.“

Пиесата е уникална. Сцените са поставени точно на място по много интересен начин. Героите и действията им са искрени и непринудени. Виждаме недостатъците им и въпреки това, се привързваме към тях. Имаше и един много колоритен момент, на който се смях с цяло гърло. Наистина останах много очарована от пиесата и според мен ще седи невероятно на сцена!

Първите четири диалога в края на книгата ми изглеждат като четири сцени от една отделна  пиеса, която има много хубава идея - за отдалечеността между партньорите в една връзка. Но краят на сборника е много слаб - не видях никакъв смисъл и не усетих наслада в последните четири диалога.

В крайна сметка 13 странички от 229 нямат почти никаква тежест и не могат да променят мнението ми, че книгата е страхотна и си заслужава четенето.
   
                                - Ивана