вторник, 30 януари 2018 г.

„Обича ме, не те обича“ - нови разкази за любов

Сборникът от нови разкази за любов "Обича ме, не те обича" (изд. „Сиела“, 2016), съставен от Захари Карабашлиев, представя 16 разказа от 16 съвременни български автори на една вечно актуална тема - любовта.

Темата за любовта в книгите никога не ми е била любима . Естествено, малко любовна история винаги идва на място като пудра захар върху прясно изпечен кекс. Но моето мнение е, че всичко трябва да е умерено. Разбира се, не трябва да оставате с впечатлението, че не обичам да чета за любов. Способна  съм да оценя всичко по темата, което е по-смислено и дълбоко от пошло привличане и безинтересно клише.

Относно сборника, на мен ми харесаха
само няколко от разказите. Докато четях по-голямата част от тях се питах какво за Бога чета и не можех да стигна до логично обяснение до самия край на разказите. Може би скритият им смисъл ми убягва или просто не са по моя вкус. В края на краищата, всеки си има свои предпочитания.

За четири разказа мога да кажа, че наистина ме грабнаха и благодарение на тях не съжалявам, че прочетох сборника. Това са "365 дни любов" на Ганка Филиповска, "Без изменение"  на Георги Господинов, "Запалката" на Емануил А. Видински и "Беседката" на Иво Иванов. Четирите разказа, които успяват да разчупят клишето и да излязат от рамките на пошлостта, толкова много ми влязоха под кожата, че дълго време след това мислих само за тях. Определено бих ги прочела отново.

Разказите, които са добри, но не ме докоснаха по начина, по който другите успяха, са "Nothing else matters"  на Васил Панайотов (който може би е най-добрият от разказите на второ място),  "Фосили" на Георги Томов, "Aqua Alta" на Захари Карабашлиев и "Минало свършено, трето лице, множествено число" на Мирела Иванова.

В останалите разкази просто не успях да открия смисъл и не ми харесаха. Дени ми каза, че за да разбера "Демоните се завръщат"  на Алек Попов, трябва да съм чела "Сестри Палавееви", което аз още не съм направила и това прибавя този разказ към тези, които напълно се обезсмислят за мен. А това означава, че точно половината от разказите в този сборник за мен бяха лишени от смисъл и удоволствие.



                                           - Ивана

Няма коментари:

Публикуване на коментар