петък, 19 януари 2018 г.

„Три ябълки паднаха от небето“ от Нарине Абгарян – искрица надежда от миналото

 В „Три ябълки паднаха от небето“ (изд. „Лабиринт“, 2016) Нарине Абгарян разказва омагьосващата история на жителите на арменското селце Маран. Книгата е разделена на три части – три ябълки, спуснати от небето на земята, както е открай време в маранските сказания: „една за онзи, който е видял, втора за онзи, който е разказал, трета за онзи, който е слушал и е вярвал в доброто."

„Анатоля Севоянц легна да мре в петък, малко след пладне, когато слънцето вече бе прехвърлило високият зенит и се бе търкулнато важно–важно към западния край на долината.“

 Така започва историята на малкото, закътано високо в планината, селце Маран, обитавано основно от хора в напреднала възраст. Непрестанно сполетявани от всякакви нещастия, маранци са останали без светлина в живота си. В следствие на различните болести, на глада и сушата, на войната, много от тях са загубили децата си и не могат да се преборят с мъката, а други никога не са имали щастието да бъдат родители. Но дори сред толкова много болки и скърби, щастието пак успява да си пробие път до тях.

 Авторката плавно обрисува образите на тези обикновени хора и техните съдби, които са неизменно свързани. На моменти привидно монотонна, заради бавно развиващото се действие, на някои читатели историята може да им се стори отегчаваща. Но точно по този начин Нарине Абгарян успешно успява да изгради героите си и им вдъхва живот, превръща историите им в будещи тъга, умиление и състрадание.

 В образите на Анатолия и Василий, Ясаман и Ованес, Валинка и Вано, Тигран и Настася, ние виждаме своите прабаби и прадядовци. Застиналата атмосфера в Маран ни кара да си спомним за нашите собствени села, отдавна напуснати и запустели, и да се замислим за щастието, което така усилено търсим цял живот.

„най-голямата болка е от това, че градовете умират точно в деня, когато ги напускаме – за малко или завинаги,
те се залостват с всички катанци, задръстват се с прах и пепел, превръщат се в мараня, мираж,
и ние – блудните синове и дъщери – хукваме, втурваме се през глава назад, надпреварвайки се със сърцето си
натам, където отдавна вече няма никой“

 Изключително силна, наситена с емоции, невероятно красива и докосваща сърцето творба, „Три ябълки паднаха от небето“ е книга, която заслужава да бъде прочетена. Когато човек е изгубил надежда, точно една такава история би могла да върне топлината и уюта в живота му. Тази малка книжка ни показва как дори един застинал, потънал в мрак и отчаяние свят, може да дочака своето щастие.

                                                                                 
                                                                                  – Дени


1 коментар:

  1. Хареса ми простотата и точността на думите ти за този много голям наш писател и поет. С напредването на възрастта човек все повече го цени. Всеки път когато минавам покрай Гроба на незнайния воин с вълнение чета стиховете му, които, така или иначе знам наизуст. Наистина, Вазов е вечен, едновременно голям и малък и, затова, близък до сърцето.
    Ст. Т.

    ОтговорИзтриване