Лудите приключения на Сестри Палавееви продължават

Няма как да не се радвам, че прочетох „Сестри Палавееви в бурята на историята“ съвсем наскоро и не ми се наложи да чакам години, за да мога да прочета и продължението й. Краят на първия роман доста ме разочарова и остави у мен усещането за незавършеност. Сякаш една голяма част от историята липсваше. И тази част се оказа именно продължението, „Сестри Палавееви. По пътя към новия свят“.

Чаровните близначки Кара и Яра отново са тук и приключенията им продължават оттам, където спряха. Но този път животите на двете сестри поемат напълно различни посоки. Всяка от сестрите си мисли, че другата е загинала, и продължава напред.

Кара попада в ръцете на български военни. С малка помощ успява да избяга, но не задълго. Попаднала насред бомбардировките в София, тя е предадена и отново заловена. Животът й, изключително тъжен и изпълнен с болка, се превръща в едно огромно бягство и смяна на самоличности. От партизанката Моника, през новопоявилата се Димка, та чак до комунистката капитан Таня. След 9 септември Кара/Таня започва работа в милицията в желанието си да отмъсти за смъртта на сестра си, не на друг, а на капитан Нощ, с когото по стечение на обстоятелствата са си разменили местата и сега той е този, който се укрива в планината.

Яра е спасена е от двама от югославските партизани. Загубила паметта си в снежната буря, партизаните й дават името Снежана. Още с пристигането й в отряда обаче я сполетява същата съдба както в началото на първия роман – отрядът им е нападнат от войници на противника. Снежана се влюбва в командира на югославския отряд Пантер, с който успяват да избягат. Двамата намират спасение в мините на крал Стефан Урош при джуджетата, които обаче не са 7, а 25.

В „Сестри Палавееви. По пътя към новия свят“ (изд. „Сиела“, 2017) Алек Попов през цялото време ни забавлява с един нов, ироничен, но напълно верен, прочит на, този път не само българската, а световната история в годините след Втората светова война. За моя приятна изненада авторът отново успява да не премине границата на абсурда и да представи събитията в тяхната трагикомична светлина.

 Ако първият роман за двете близначки беше изпълнен с ярки образи и забавни случки, преставени през призмата на иронията и сарказма, то продължението в пъти надгражда вече поставените основи на  хумористичната партизанската история. Действието е много по-динамично, а към героите от първата част авторът прибавя още много нови колоритни образи. Такива са заблудените слугинчетата, които ме забавляваха най-много. А врачката Ганга, която гадае на лимонтозу, и джуджетата, които произвеждат боза в мините, не оставаха много по-назад.

– Дени