„Слушаше Сидхарта. Сега той целият се бе превърнал в слух, изцяло се бе
вглъбил в слушането, изцяло празен, изцяло всмукващ, чувстваше, че напълно се е
научил да слуша. Често бе чувал всички тези гласове на реката, но днес те
звучаха по новому. Вече не можеше да различи един от друг множеството гласове,
радостните от разплаканите, детските от мъжките - те всички се бяха слели в
едно, и вопълът на копнежа, и смехът на мъдреца, и викът на гнева, и стенанието
на умиращия - всичко беше едно, всичко бе свързано и хилядократно преплетено с
останалите. А всичко заедно, всички гласове, всички цели, всички копнежи,
всички мъки, всички наслади, всичкото добро и зло образуваше света. Всичките
тези неща вкупом представляваха реката на събитията, музиката на живота".
Живот. Всеки от нас го живее. Животът. Какво всъщност представлява той?
Един млад брамин си поставя за цел да намери смисъла му. За един цял живот
той търси висшата, крайната цел на съществуването. Подлага тялото и ума си на
строг аскетизъм. Среща се дори и с великия учител Буда, но стига до извода, че
човек сам трябва да усвои единственото вярно човешко действие, защото
,,мъдростта е несподелима’’. Тръгнал по пътя на самоучението, Сидхарта се
сблъсква и със светския живот. Потъва в занаята на търговията, опитвайки лукс и
могъщество, непознати на смирените, отричащи всичко материално, самани( представители на учение в Индия, които водят крайно аскетичен начин на живот с цел да се извисят до Бог), от
които доскоро се е учил. От красивата Камала научава и тьнкостите в изкуството
на любовта. Този начин на живот обаче подлага Сидхарта на умората от ,,тичането
в този безсмислен кръговъртеж’’ и той отново се впуска в тьрсене на същността
на това странно явление – живота.
За някои божествен дар, за други – необяснимо явление. Наричан живот,
съществуване или просто акта да бъдеш. Животът и неговият смисъл. Сакралният
пьт до откриването на висшата цел на сьществуването.
Поне веднъж всеки човек се е питал какво прави на тази земя, какво е
предназначението му – въпрос, вълнуващ човечеството от зората на сътворението.
Хесе ни предлага един отговор в своята книга, идеята за която е взаимствана от индийска притча.
Предложението му е нещо абсолютно нормално и често срещано в доста източни
религии и учения, но звучи неадекватно и не на място за нас. За нас, които се въртим в безсмисления кръговъртеж на лишения от духовен смисъл живот, губейки си
времето, вместо оползотворявайки го за откриване на смисъла на съществуването.
- Ивана
Няма коментари:
Публикуване на коментар