„Мансардата на бляновете“ – вечният копнеж

Макар това да е първият роман на Ерих Мария Ремарк, който той е написал едва на 16 години, „Мансардата на бляновете“ (изд. „Сиела“, 2017) успява да докосне душата на читателя по един необикновен начин. Езикът на Ремарк и неговата невероятна описателност са изключително поетични. Читателят усеща магията и красотата на думите в тази докосваща душата история за младостта, същността на живота, търсенето на щастието и любовта, пътя към себе си.

Ремарк разказва историята на Фриц Шрам, талантлив художник, поет и непоправим романтик, който смята своя живот за приключен и посвещава остатъка от него на своите „деца“. Това са неговите приятели – Елизабет, Ернст, Фрид и Паулинка – които той събира в своята мансарда на бляновете – място на вдъхновение, красота и покой.

„Обичам живота. Не става дума за отказ от него. Това по-скоро означава, че смятам, че съм го изживял, защото получих всичко, което животът поиска и можа да ми даде. Нахлу при мен прибързано и бързо си отиде. И затова сега ми се налага малко по-рано от останалите да стоя на сянка, вън от пъстрия и шумен танц.“

Художникът се заема с нелеката задача да покаже на младите си приятели каква е същността на живота и да им помогне да открият себе си. Той се превръща в техен съветник и тяхна опора в живота, посвещава ги в своята мъдрост и им дава частица от себе си.

„ – Нима животът е пиеса?
  – И да и не. Никой не знае каква е истината. В опита си да го разберем приличаме на змия, която непрекъснато захапва опашката си. Никой не гледа обективно и отстрани. Всички сме на тепиха и се борим. Кой в такъв случай би могъл да съди? Кой ще различи кое е истина, кое игра на сцена, кое е битие, кое – илюзия?!“

Съдбите на младата Елизабет Хайндорф и музиканта Ернст Винтер се срещат чрез приятелството им с Фриц. Отношенията им бързо прерастват в една дълбока емоционална връзка и неразрушима любов. Когато импусливният музикант, объркан, още ненамерил себе си, се отдава на преходната страст, Фриц Шрам успява да запази искрицата между двамата жива. Художникът помага на Елизабет да разбере разликата между вечната любов и моментното физическо увлечение.

„Той е твой и ти си негова. Знам го. Ти също знаеш, че му принадлежиш... Само той не знае, че е твой, все още не. Повярвай ми обаче – твой е! Душата му, която е дълбоко в него, е само твоя.“

В романа са включени и множество стихотворения, написани от младия Ремарк. Авторът умело преплита лирика и проза. Повествованието се откроява с изключителна хармоничност. Магията на тази необикновена история успява да докосне душата на читателя и да остави траен отпечатък в съцето му.

                                     „Ако живял си дълго в мрак,

                                      бавно ще свикнеш със зари.

                                      Бил ли си просяк, няма как

                                      корона да не те смути.

                                      Любима моя, дълго бях

                                      безпътен пленник в тъмата.

                                      Днес твоят блясък ме огря, 

                                      но аз ще помня нищетата.“

„Мансардата на бляновете“ е роман изпълнен с лирика и красота. Описанията на всяка картина са истинско удоволствие за сетивата. Читателят става съпричастен към историята на героите и успява да открие във всеки един от тях частица от себе си.
На моменти изпълнена с болка и тъга, това е една история за магията на изкуството, пътя, който човек трябва да извърви, за да открие себе си и да постигне вътрешна хармония, за разликата между опиянението на плътта и истинската любов между двама души, за преходността и копнежа по вечността.

– Дени