Свобода, истина и любов в „Хавра“ от Захари Карабашлиев

Още в началото на романа Захари Карабашлиев напълно оправда очакванията ми и успя да ме грабне с неповторимия си лек и увлекателен стил. В новия си роман авторът умело преплита две сюжетни линии в два времеви периода – едната в настоящето, другата в миналото.

В образа на Никола Марков – варненецът, емигрирал в Америка, писателят, барманът – присъства вече познатият ни от „18% сиво“ автобиографичен елемент. Затънал в дългове, с провален брак и неуспешна кариера, той е поредният пример за неосъществената американска мечта. Никола се връща в България заради смъртта на баща си, първоначално считана за нещастен случай. С пристигането си, той се сблъсква с проблемите от времето на постсоциализма – влиянието на парите, властта, корупцията – довели до едно убийство, чиято цел е единствено финансовата изгода.

Чрез яркия образ на д-р Вера Стоименова се разкрива и другата сюжетна линия, а именно необикновената любовна история на руската аристократка Вера Елегина и американския военен кореспондент Джон Макгеан (реални исторически образи с прототипи Варвара Елагина и Джанюариъс Макгахан), на фона на драматичните исторически събития от края на XІX век.

Макар на пръв поглед двете сюжетни линии да нямат нищо общо помежду си, темите за свободата на личността, любовта, и отчаяното търсене на истината присъстват както в живота на Ник, така и в този на Вера. И двамата герои желаят лична свобода, да се откъснат от роднината, който ги спира от нейното осъществяване, бягат от еднообразието и монотонното ежедневие, опознават и изживяват любовта.

„Кого обичаме, когато обичаме? Другия или себе си в другия? Не е ли другият просто едно огледало? Не търсим ли в това огледало единствено своето отражение? А когато нещо в други ни дразни, това не са ли именно щрихите, които излизат от очертанията на това отражение?“

Никола е твърдо решен да намери истината за смъртта на баща си. Разследването на едно убийство бързо отвежда от самопризнание на наркоман до корупция в съдебната власт. 

„Адът не е онова тъмно място под земята с огньовете, дяволите и мъченията.

Адът е навсякъде, където върховенството на закона отсъства. Безправието превръща в ад и най-живописното кътче на земята. 

Там, където няма справедливост, демоните и огньовете се появяват неизбежно“

Борбата на Ник за възмездие за убиеца на баща му граничи с невъзможното, хората около него я оприличават на лудост. Но каква е тази лудост? Не, тя не е просто слепота за истината, необмислени действия и непредпазливост. Точно обратното – тя е борбата за справедливост и свобода, бунт срещу беззаконието. През това време Джон Макгеан решава да стане кореспондент от страна на България и да разкаже на света истината за зверствата, извършени от Османската империя. Устремен да въдвори справедливост, младият кореспондент без да се замисли излага живота си на риск.

„… разказите на Макгеан бяха предизвикали събития, променили историята на милиони. Навярно всяка история пренарежда света завинаги. Навярно Вселената се променя с всяко изречение.“

За разлика от „18% сиво“, новият роман на автора се откроява с една завладяваща многопластовост. „Хавра“ ( изд. „Сиела“, 2017) съдържа богата палитра от реални и исторически герои, всеки в търсене на личната свобода, истината и любовта. Трите теми наравно присъстват в лично, обществено, историческо и политическо. А в основата на всичко е тази хавра – хаосът, безпорядъкът в Османската империя, беззаконието в България.

– Дени