Отскоро се присъединих към фенклуба на Амели Нотомб, въпреки че засега съм прочела едва няколко от книгите й. Наскоро писах и за „Хигиена на убиеца“ и „Речи против Катилина.“
„Зимно пътуване“ (ИК „Колибри“, 2011) се оказа четвъртата и, за съжаление, останах малко разочарована, тъй като определено е от по-слабите й творби.
В същото време обаче езикът и стилът на белгийската писателка отново правят впечатление и, както всяка нейна книга, и тази се чете на един дъх и неусетно.
Сюжетът, както може би хората от вас, които са запознати с авторката, се досещат, е доста странен. В рамките на 100 страници Амели Нотомб разказва на историята на едно влюбване, довело до катастрофа. Или по-скоро атентат. Буквално. Но това не е една история за нещастна любов. Или поне не точно.
„Като всички останали и аз се нервирам, когато ме претърсват по летищата. Досега не се е случвало да не предизвикам прословутото бипкане и мъжки ръце да не ме опипат от глава до пети. Веднъж не се стърпях и казах: „Наистина ли смятате, че искам да взривя самолета?”
Главният герой – Зоил, носещ името за небезизвестния Омиров критик, се влюбва в красивата Астролаб. Самата Астролаб също обича Зоил, но и не може да се отдели от своята приятелка Алиенор – изключително талантлива, но и умствено изостанала писателка, за която Астролаб се грижи. Неконсумираната любов между двамата довежда до една цялостна омраза към Вселената и желание за разруха.
Историята сама по себе си е доста банална и определено е от по–слабите романи на Нотомб. Това, заради което казвам, че си заслужава да се прочете, е интересният изказ на авторката. Езикът в книгата не е сложен, чете се леко, но в същото време думите на Нотомб те подмятат от една идея в друга. Навсякъде, понякога скрита, друг път – не, присъства и иронията и, макар това да е книга, която се чете доста леко, в почти всяка страница читателят може да намери нещо, което да го накара да се замисли.
– Дени
Няма коментари:
Публикуване на коментар