Страници

петък, 19 януари 2018 г.

„Под игото“


,, Огнянов и Соколов преброиха патроните си.
- Осемнайсет огъня имаме - продума докторът.
- Стигат, за да се умре честно - каза ниско Огнянов.“

Сигурно са ви познати тези герои. Но откъде? Ще ви дам жокер - потърсете в училищните си спомени. Да, точно така - ,, Под игото“. Това е първият български роман и е написан от Иван Вазов. Не знам защо досаждат на малчуганите в 5–6ти клас да го четат, като не съм сигурна дори дали и единадесетокласниците са  способни да го оценят. Това е един роман, красив в цялата си всъщност със всяко доблестно действие, и съкрушаващ със всяко противно действие. На места обстоятелствата се стичат по искрено детски начин, но се докосват до душата и оставят своя отпечатък. 

 Романът нито е велик от съвременна литературна гледна точка, нито цели да ни изненада с неочаквани обрати. Не, той просто разказва за живота на българина в навечерието на Освобождението. Разказва за една тъжна, съкрушителна, искрена, красива история за любовта на едни деца към тяхната майка. За любовта на българите към родината - България. История за чест, дълг, предателство. Такава красота има просто в буквите на страниците. Такава емоция има всяка една от 88-те глави на книгата. ,,Под игото“ трябва да бъде прочетена не само от всеки българин, но и от всеки човек изобщо!




                                                           – Ивана

1 коментар: