събота, 19 декември 2020 г.

„Моята орис“ от Паринуш Сании

„Моята орис“ (ИК „Жанет45“, 2014) е книга за борбата, силата на духа, свободата и правото на избор. Това е история за суровия живот на една жена от ислямските държави, години наред унижавана, пренебрегвана и лишавана от елементарни човешки права в свят, в който религиозните ритуали и опазването на семейната чест са по-важни от щастието.


„Съдбата на всеки човек е предопределена, заделят му я и ако ще и небето да продъни, тя не може да бъде променена“


Масум е типично иранско момиче от семейство, в което на почит са религията и патриархалните нрави, в което да имаш син се смята за благословия, а дъщерята – за ненужно бреме. След като семейството се мести в Техеран, нейната единствена мечта е да я оставят да учи, а не да я омъжват. Не след дълго животът ѝ се преобръща заради невинно тийнейджърско влюбване. Масум понася скандалите на семейството си, жестоки побои, болест и най-накрая е омъжена на сила за непознат мъж, когото за пръв път вижда на сватбата. Той се оказва привърженик на комунистическото движение и не след дълго е арестуван и осъден на години лишаване от свобода, а по-късно и екзекутиран. Масум е принудена да се изправя сама пред всички изпитания, да осигурява сама прехраната на децата си, да работи и да изпълни своята единствена мечта – да завърши образованието си. Десетилетия по-късно, когато децата ѝ вече са пораснали и имат собствени семейства, тя среща отново своя любим от младежките си години и се оказва съвсем близо до постигане на щастлив и спокоен семеен живот. За съжаление, отново се сблъсква със егоизма и притесненията, свързани с „опазването на честта“, този път на своите деца.


„Сякаш аз самата никога не съм съществувала, сякаш съм нямала никакви права. Кога съм правила нещо заради себе си? Кога съм имала правото да избирам? Попитаха ли ме някога какво искам?”


Книгата е интересна, чете се леко. Авторката няма особено отличителен литературен стил и доста пъти се повтарят едни и същи изрази. На места е жестока, на други има сладникав привкус на турска или индийска сапунка. Действието е динамично и обхваща пет десетилетия – от режима на Шаха, през революцията (1979) и ислямската република, до наши дни. Изключително разочароващ за мен беше финалът. Масум извървява дълъг път, изпълнен с много препятствия докато се превърне от уплашено и потиснато момиче в силна, независима и борбена жена и проявата й на самосъжаление и безхарактерност в края граничи с неадекватност.


3,5/5

Няма коментари:

Публикуване на коментар